Очакваният неочакван цар – Месия

„И ще израсне пръчка из Иесевия пън…
И духът Господен ще почива на него… (Ис. 11:1,2)“

Макар че живеем в 21 в., когато в Европа, Америка и някои други части на света се гордеем с демократична власт, с участие на гражданското общество в управлението на страните – пряко и косвено, все още, в не малко държави, съществуват тоталитарни режими. В техните общества изказването дори на най-слабата критика към управлението и личностите на власт имащите може да струва свободата, а не рядко живота на човека, както това е в Северна Корея. В такива страни лидерът и управленските елити се радват на пълна безотчетност, свобода на действията си и дори на безнаказаност за престъпленията си. Докато в тоталитарните режими управляващият елит се радва на всички земни блага, народът страда не само от духовното потисничество, от липсата на свобода на мнението и съвестта, но и в социално-битов план.
Това е част от нашата съвременна реалност, реалност, с която ние, като християни, не трябва да се примиряваме, а по силите си да съдействаме за демократизацията, мира и социалната справедливост в страните, където човешките права са само на хартия.
Но, ако мислено обърнем поглед към по-близкото и по-далечното минало, достигайки зората на човечеството, ще установим, че през всички векове и при всички форми на обществено устройство е имало всякакви злоупотреби с власт от страна на управляващите. Връщайки се назад, търсейки корените на проблема, колкото и на пръв поглед да изглежда необосновано, жаждата за власт, намерението егоистично да се домогнеш до повече, да имаш такава слава, пари и влияние, че да станеш равен с Бога, е част от греха на праотците Адам и Ева и е негово следствие.
В тяхното желание да бъдат „като Бога“ (Бит. 3:5б) нямаше нищо лошо, понеже за нас е естествено да бъдем богоподобни (Бит. 1:27), богоподобието дори е наша цел, смисъл на живота ни. Но Адам и Ева пожелаха сами, егоистично да получат причастност с Бога, да я придобият на часа, мигом, с помощта на плода за познаване на добро и зло (Бит. 3:6), а не като естествено следствие от общението с Бога. Този себичен егоизъм, липсата за желание на споделяне в разбирателство и любов, всъщност е в основата на всяка спекулация с властта. Започвайки от греха на праотците, своеволията на властниците в човешата история са толкова много и достигат до такива размери, че ако биха могли да бъдат описани, то цял свят не би побрал написаните книги (срв. Йоан 21:25).
Това, разбира се, се отнася напълно до историята на Израил, който народ Господ избра, та чрез Израил да доведе всички народи до Себе Си (Ис. 49:6). В този смисъл царят на Израил трябваше коренно да се отличава от всички царе на езическите народи. Той трябваше да е Божи слуга, чието управление да бъде съобразявано с волята на Яхве (3 Цар. 10:9). Но, както знаем от историята, само няколко царе, като Езекия (727-698) и Йосия (639-609), отговарят донякъде на идеала за праведен цар. Този най-важен идеал и критерий – царят да управлява според Божията воля, беше определен в обещанието, което Бог даде на цар Давид чрез пророк Натан. Това обещание се състоеше в уверението, че един потомък на Давид ще управлява с мъдрост (т. е. съобразно с Божията воля) и че неговото царство ще бъде вечно (2 Цар. 7:12-14). Въпреки, че в известна степен Божието обещание за наследник на престола на Давид се изпълни с възцаряването на Соломон, при чието управление Израил достига икономически и културен апогей, това обещание е утешително пророчество за идването и вечното царуване на единствения наистина праведен и справедлив Божий помазаник – цар, т. е. Месия.
Нетърпеливото очакване на идването на Месия особено се засилва след Вавилонския плен (538 г. пр. Хр.), когато Израил вече няма самостоятелен цар, а е васален на Персия. Това тежко, почти безнадеждно положение на Израил, е отразено в Ис. 11:1 чрез картината на Йесеевия пън. Този пън е Давидовата динасия, която отдавна вече не царува и затова е представена като отсечена от дървото си Йесей, т. е. от бащата на цар Давид (1 Цар. 16:1 и сл.). Но, ето, Бог известява необикновено ново начало: от мъртвия пън ще израстне нова клонка, нов наследник на Давидовия престол – Месия.
Необикновеността на Месия, като цар, е изразена не само с Неговата необикновена поява, като на млада клонка от отсечен пън, тя се предава с качествата, които Месия ще има: „И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа” (Ис. 11:2). За съжаление, в българския текст на това слово, глаголът „почива“, употребен по отношение на Божия дух, не предава значението на употребения в библейския текст гл. נוּחַ, който означава „пребъдвам някъде за постоянно“. Всеки цар в Израил е разбиран като Божи помазаник (1 Цар. 12:5), т. е. като поставен и овластен от Бога. При възцаряването царят е помазван с елей (2 Цар. 5:3 и парал.), като външен знак на това, че Божият Дух ще дава на царя такива дарове, които да му помагат в неговото служение. Даровете на Духа са с цел успешното ръководене на народа към Бога, следването на Божията воля при управлението. Но от старозаветната история знаем, че е възможно Бог, така да се каже, да оттегли доверието Си от царя: такъв е случаят със Саул: „А Господният Дух се беше оттеглил от Саул“ (1 Цар. 16:14). Това означава, че Саул вече няма необходимите за служението му дарове на Божия Дух и затова се налага избирането и помазването на нов цар.
Божият Дух не само винаги ще присъства в Месия, но Месия е носителят на Божия Дух. Той притежава всички дарове на Духа, а не само тези, които са необходими за царското управление. Следващите, изброени в ст. 2 на Ис. 11 гл. дарове, които Месия винаги ще притежава, подчертават необикновеността му. Докато всички царе в историята на Израил са имали нужда от съветници, за решаване на обществени проблеми (2 Цар. 15:12 и парал.), то Месия ще се отличава с „мъдрост и разум“, т. е. самият той ще съветва и ще ръководи своите служители. Неговото ръководство ще бъде със сила, но не с насилие, което е управленски метод в тоталитарните общества. Познанието и изпълнението на Божията воля на дело във всички действия на Месия са изразени с думите „дух на знание и страх от Господа“. Следващите стихове 3-5 на Ис. 11 гл. още веднъж свидетелстват за необикновеното царуване на Месия – за разлика от не малко царе и управници той ще извършва праведен съд, съд, който не онеправдава социално слабите и облагодетелства силните на деня.
И когато времето се изпълни (Гал. 4:4), царят Месия дойде в лицето на въплътилия се Бог Слово, Господ Исус. Той наистина е твърде необикновен цар, такъв, че надмина всички очаквания, представи и разбирания за управление, които юдеите имаха. Вместо, както подобава на юдейски цар, да се роди в двореца в град Йерусалим, Господ Исус избра да Се роди в тогава напълно загубилия славата и величието си на роден град на Давид – град Витлеем (Мат. 2:1). Роди Се не в царските палати, а в яслите на един обор, където майка Му Мария, и Неговият осиновител Йосиф бяха намерили подслон (Лук. 2:7). Раждането Му не бе свързано с фанфари и всенародни тържества, а с гонение от страна на узурпатора на Давидовия престол – цар Ирод (Мат. 2:13).
Господ Исус започна Своето земно служение не в тронната зала на царския дворец, заобиколен от съветници и аристократи, а сред обикновения народ, най-вече сред „бирници и грешници“ (Мат. 9:10), чийто приятел избра да бъде.
В проповедта Си в синагогата в град Назарет (Лук. 4:16-30) Господ Исус прочита текста на Ис. 61:1-2а: „Духът на Господа е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината на благоволението на Господ“.
След като Исус прочете така подбрания от Него текст (Лук. 4:17), Той извести на насъбралото се множество: „Днес се изпълни това писание…“ (Лук. 4:21). По този начин Господ Исус недвусмислено заяви, че Той е обещаният Месия, истинското изпълнение на месианските копнежи.
Можем да приемем, че прочетеният текст от Ис. 61:1-2 е вид програмна декларацция на намеренията на Месия цар, в която Той казва как ще управлява, имайки в пълнота Светия Дух и Неговите дарове, според текста на Ис. 11:2. Още с прочитане на тези думи Господ Исус обявява, че е дошъл, за да помогне на бедните, измъчените, затворниците, на отхвърлените от обществото. Но тази заява на Господ Исус не остана само на думи, подобно на не малко от предизборните обещания на съвременните управляващи.
Господ Исус извърши едно невиждано и неповторимо царско служение. Вместо да очаква царски почести и покорство от страна на народа Си, Той отиваше при отрудените и обременените, при вдовиците, прокажените, митарите и грешниците, т. е. при презряните и отхвърлените от юдейското общество. И не само отиваше, но утешаваше, прощаваше грехове, изцеряваше болни, изгонваше бесове, възкресяваше мъртви.
За да предпази учениците Си от изкушението да желаят почести и царуване, каквито изкушения сред тях не липсваха (Марк. 10:37), Господ Исус им каза: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Maт. 20:28). Нещо повече, Господ Исус категорично отказа да бъде възцарен от народа (Йоан 6:15), който приемайки Го за Месия, очакваше от Господ Исус да освободи юдеите от потисническата римска власт и да Се възцари, каквото беше вековното очакване за Месия.
С цялото Си поведение и служение Господ Исус искаше да промени представите на учениците Си и на народа за Месия, да ги подготви за най-неочакваното, най-несъответстващото на юдейските представи за Месия – а именно, че Месия трябва да послужи, като „даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28) като умре на кръст, за да изкупи човечеството от греха и смъртта.
И Господ Исус наистина извърши нещото, което най-малко би било очаквано от един цар, още повече от Месия: Сам Се предаде в „човешки ръце“ (Лук. 9:44), за да бъде разпнат. И бе разпнат. Вместо да носи царска мантия, дрехите Му бяха съблечени и за тях бе хвърлен жребий (Мат. 27:35). Ръцете Му и кратака Му, вместо да държат царския жезъл и да стъпват по разкошни килими бяха приковани на кръста. Вместо да Му бъдат поднасяни най-вкусни и отбрани пития, на Господ Исус Му дадоха оцет (Мат. 27:48). На главата Му вместо царска корона беше сложен венец от тръни (Йоан 19:5).
Подиргавателно, гротесктно на кръста Му бе поставен надпис „Юдейският цар“ (Марк 15:26). Но в своята подигравка, в своето отхвърляне на Господ Исус, като обещания Месия, книжниците, фарисеите, Пилат, всъщност бяха изрекли и написали истината. Наистина Господ Исус е истинският Месия цар, но, както самият Той каза на Пилат – Той е цар, но царството Му не е от този свят (Йоан 18:36), а от съвсем друг порядък.
И не само за апостолите и учениците, за съвремениците на Господ Исус, но дори за нас, Неговите верни в 21 в., е трудно да осъзнаем и да приемем един факт: истинската Си, необикновена царска власт Господ Исус прояви на кръста. Прояви я не като демонстрация, а като победа. Да, победа, понеже в Своето доброволно безсилие: страдания и смърт, Той прояви Своето божествено всесилие, като със смъртта Си премахна онзи, в когото е властта на смъртта, т. е. дявола (Евр. 2:14). Чрез Своята смърт и възкресение Господ Исус ни изкупи и като истински цар освободи нас, пленените от греха и смъртта (срв. Еф. 2:1). С възнесението на Господ Исус и сядането Му отдясно на Отец (Евр. 1:3) нашата човешка природа съцарства и седи отдясно на Бог Отец.
Господ Исус не само ни изкупи от греха и прослави човешката ни природа, като ни направи съпричастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4), но Той ни даде Своя Дух (1 Кор. 2:12). Така всички ние, които сме в Христос, станахме Божий помазаници, които могат да съцаруват с Господ Исус още сега над страстите и похотите си, като ги побежваме (срв. 1 Йоан 5:4). Получавайки дара на Духа (Гал. 5:22) ние можем да служим на Бога и ближните си, като истинско „царско свещенство“ (2 Петр. 2:9). Като носим в сърцата Си царя на славата, Господ Исус, като имаме Светия Дух, ние още от сега предвкусваме онази слава на нашето радостно съцаруване с Господа в царството на небесния ни Отец (2 Тим. 2:12а). Амин.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s