Картина на Божието царство

Всяка Нова Година е едно ново начало, същевременно, начало, което за нас, християните, води към края на човешката история. В очакването на края на света ние християните не сме сами. Всички си спомняме как преди 21. 12. 2012 година се очакваше края на света, понеже с тази дата завършваше календарът на маите. Много хора, спомняме си, тогава се вълнуваха и дори се ужасяваха, питаха и се питаха „Какво ще стане след края на света?“.
На въпроса за края, който парадоксално е най-екзестенциалният въпрос, намираме отговор в Библията. Този отговор ние предлагаме на всички хора, отговор за края, който би породил въпроси. Той със сигурност дава утехата, че човешката история не е някакъв куп от безсмислени събития, че човешкият живот не е някаква нелепа случайност на бездушна природ. А смъсълът, целта е да сме вечно с Бога и ближните.
Очакването за края на човешката история в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет е свързано с Божия съд и настъпването на Божието царство (Дан. 7:9-14; Мат. 25:31-46). Учениците на Господ Исус Христос също бяха обзети от желание да разберат кога ще е идването на Господ Исус (Мат. 24:3). Макар че Господ Исус даде някои белези, свидетелстващи за наближаващото му Второ пришествие (Мат. 24:4-33), Той не указа конкретна дата или година „за онзи ден и час“ (Мат. 24:26). Също така, въпреки че говореше за идването на Неговото вечно царство, Той не го описа в подробности.
Затова, не само скептици, които се съмняват в идването на Божието царство, но вярващи християни изразяват своето недоумение: „Ах, какво пък ще е това Божие царство? Седиш или лежиш под някое райско дърво, а плодовете му сами падат в устата ти. Руси ангелчета със златни криле свирят на арфи и пеят, славословейки Бога. Ах, казват, това би било ужасно скучно, още повече, че ще продължи вечно!“. С подобни недоумения и дори възражения се съгласявам веднага: „Да, прави сте да твърдите, че Божието царство е скука, ако така си го представяте!“ Но се съгласявам не защото смятам, че в Божието царство цари света скука, а защото царството на Господа, разбирано като състояние би било скука. Нещо по-лошо: то би било натюрморт, т. е. мъртва природа.
В Свещеното Писание на Новия Завет Сам Исус Христос ни разкрива донякъде Своето вечно царство. То бива сравнено със хвърлено в земята семе, което дава плод (Марк 4:26-29), квас (Лук. 13:21), търговец, търсещ хубави бисери (Мат. 13:45-46), стопанин, който наема работници на лозето си (Мат. 20:1-16) и др.
Прави впечатление, че при всички онагледявания, които прави Господ Исус, има динамика. Дори в сравнението на царството Божие с имане, заровено в нива (Мат. 13:44) има движение. Човекът не стои на едно място, просто наслаждавайки се на намереното съкровище. След като го намира, го скрива и отива, за да купи нивата.
Тази динамика, това движение в отношенията Бог – човек и човек – Бог, продължаващи във вечното Божието царство е подчертана в сравнението на вечното Божие царство със сватба и сватбена трапеза (Мат. 22:2-14). На тази трапеза са поканени да се отзоват не само поканените, т. е. в исторически контекст юдеите по времето на Христа (Мат. 22:4). На нея са доведени най-обикновени хора, хора намерени по пътища (Мат. 22:10) и „накарани“ (в текста на Евангелието според Лука – 14:23) да влязат и да участват на сватбената трапеза. Под хора, намерени по пътищата, се има предвид всички хора от всички народи и времена, включително и ние. Ние всички сме поканени да участваме на вечната трапеза в Божието царство.
Не само невярващи и скептици биха казали евфемистично, че сравнението на Божието царство с трапеза е плод на ориенталския, в случая израилски, колорит. Тази представа е трудно приемлива дори за някои християни, които веднага биха цитирали текста: „Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух“ (Рим. 14:17). Такива християнии ще се опитат да одухотворят представата за Божието царство като трапеза, като я обявят за чиста метафора. За картина, която има за цел да онагледи Божието царство за недуховните хора по времето на апостолите, които още не са родени „от вода и Дух“ (Йоан 4:) и поради това са плътски, нуждаещи се от плътски картини.
Подобно одухотворено християнско мнение, обаче, е повлияно, често пъти несъзнателно, от платонистки представи, в които плътта е затвор, тъмница за душата. Според тези разбирания, следователно Божието царство не би могло да има нищо общо с тялото, с плътта. Не такива обаче са библейските разбирания.
В Свещеното Писание няма дума, която да означава само тяло или само душа. Всички думи, които описват човека, поставят акцент на телесното или на духовното, но винаги имат предвид целия човек. Затова в ушите на не малко юдеи, вероятно дори на някои от учениците на Господ Исус Христос, звучат скандално (Йоан 6:41-42) думите Му за необходимостта всички да ядат Неговите тяло и кръв (Йоан 6:32-40, 48-58).
За да подчертае необходимостта от яденето на плътта и кръвта Си, Господ Исус напомня за маната, с която евреите всеки ден се хранят по време на своето странстване из пустинята на път към Обетованата земя (Йоан 6:49, Изх. 16:21-22, 35).
В Светото Причастие ние ядем кръвта и плътта на Господ Исус Христос, за да имаме в себе си живот. Не такъв, какъвто имат юдеите по времето на Изхода, които ядат мана, но умират (Йоан 6:49), а вечен живот. Този живот е Самият Господ Исус. Него имаме чрез яденето на тялото и кръвта Му: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века, и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът (която Аз ще дам) за живота на света“ (Йоан 6:51).
Разбира се, самото причастяване с тялото и кръвта Христови не ни прави автоматично, магично, Христови съпричастници, наследници и участници в обещания ни вечен живот.
Сядането около евхаристийната трапеза, в общността на верните, с вяра и с любов към Бога и ближните, с желание за съпричастие, свидетелства за готовността ни да отговорим на Божията покана за постоянно общение. Дава ни да предвкусим онази вечна и блажена трапеза в Божието царство.
Още в Свещеното Писание на Стария Завет, в Пс. 23 псалмистът с благодарност към Бога възкликва: „приготвил Си трапеза пред лицето на враговете ми, помазал Си с елей главата ми, чашата ми прелива“ (ст. 5). Тази трапеза, поставена по египетска традиция за победителите пред лицето на победените от тях врагове, е предвкусване на Христовата трапеза, на яденето на Христовите плът и кръв. За разлика от древен Египет, където на трапезата на победителите са поканени само те, на Божията трапеза сме поканени всички ние. Бог е извършил всичко за нас. Нещо повече: Той не само Сам, като любезен домакин, ни е приготвил трапеза и ни кани да седнем на нея. Господ Исус е приготвил тази трапеза със Самия Себе Си, като е принесъл на кръста Сам Себе Си и сега, на трапезата, в причастието Той ни се дава даром, изцяло, напълно. Това е царската трапеза от притчата на Господ Исус, която Бог, като наш Отец е приготвил за сина си, т. е. за нас, Божиите синове и дъщери.
Ние сме поканени на Божията трапеза в Причастието, но можем да останем на нея, при Бога, дотолкова, доколкото желаем. Бог никога никого не насилва да бъде в блажено общение с Него и ближните. Бог само кани и желае все повече и повече хора да насядат около Неговата трапеза, та в Причастието да предвкусят онази райска радост, онова вечно блаженство, което ще се открие напълно в Божието царство.
Самият Господ Исус Христос, по време на Тайната вечеря, когато установява Тайнството Евхаристия (Причастие), недвусмислено указва на яденето на тялото и кръвта Му в есхатона, във вечното Божие царство. „Отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато е го пиа с вас нов в царството на Своя Отец“ (Мат. 26:29). От тези думи на Христа става ясно, че съпричастността на Господ в причастието за нас е предвкусване още тук и сега на Божието царство. Чрез причастието ние ставаме жители и носители, вестители на Божието царство. А то, идвайки напълно след края на човешката история, вече е вътре в нас (срв. Лук. 17:21). В този смисъл вярвам, се премахва всякакво привидно противоречие с текста на Рим. 14:17, където се пише, че Божието царство не е ястие и питие и текстовете, които говорят за ядене и пиене в Божие царство, на Божията царска трапеза. В Божието царство причастието с тялото и кръвта Христови ще придобие ново измерение. Не можем да знаем какво точно, но със сигурност ще имаме пълнотата, ще бъдем обновявани от „слава в слава като от Господния Дух“ (2 Кор. 3:18), постоянно, блажено, общение лице с лице с Бога, Когото ще видим „Такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2б).
Вероятно забелязахте, че между заглавието в началото на проповедта и съдържанието ѝ има противоречие, понеже в заглавието става дума за картина на Божието царство. А картината е нещо статично, не динамично. Както се досещате нарочно поставих думата „картина“ в заглавието, с цел в проповедта да разкрия неправилността на възприемането на Божието царство като някакъв вид снимка, картина на реалността. Божието царство е живот, а животът не може да бъде предаден чрез никоя картина. Животът може да бъде живян. И макар, че „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало, това Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9), царството Божие най-добре може да бъде представено чрез онзи неспирен пир на любовта на Божията трапеза, на трапезата на Агнеца, на която всички ние сме поканени да седим сега и во веки. Амин.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s