За да станем мъдри

(Мото на Evangelischer Kirchentag (Евангелски църковен ден ) в Щутгарт, 2015 г. ))

Мечта на много родители би се изпълнила, ако децата им и особено подрастващите, биха станали разумни, биха вземали правилни решения и поемали отговорност. Понякога родителите въздишат: „Ех, да станеш по-умен, по-разумен!“
Макар родителите да имат различни представи, за отва, какво е това, което е добро/разумно, за детето им, в едно те са единомислени: биха искали всичко да е наред за детето им, детето им да намери пътя си в живота: напр. в следването, при избора на професия и партньор.
Когато размишляваме за понятия като „разум“, „мъдрост“ пред нас обикновено изниква картината на древна Гърция. В Гърция стремежът към разум и мъдрост е бил особено ценен и насърчаван. Копнежът за мъдрост древните гърци са изразявали с една дума, която използваме и до днес: философия. Тази думи означава „любов към мъдростта“. В древна Гърция истинската философия е представена в образа на богинята Атина, която се ражда от главата на бог Зевс. Атина е била почитана богослужебно, но философията, като теория на мъдросттта, е можело да се изучава при учител, наречен философ.
Мъдростта е била ценена от най-различни старогръцки мислители, (напр. Сократ, Аристотел) като най-висше изкуство и добродетел. Всички, които искали да станат политици, писатели или видни граждани, трябвало да се занимават с философия.
Тогава всеки, който искал да следва Философия, за да има по-добро положение и по-голямо уважение в старогръцкото общество, трябвало (напр. в академията на Платон) отначало да има отлични знания в областта на математиката и физиката, за да може след това да следва Философия.
Философите от най-различните школи в Гърция са се занимавали с важните въпроси на битието: от въпроса как е възникнала нашата вселена, космосът, до въпроси за смисъла на живота и какво става след смъртта. Във всеки случай е имало най-различни отговори на поставените въпроси, спрямо философското направление, но най-важната основа при всички е бил алюбовта към философията.
Това гръцко убеждение, този стремеж към мъдрост, разбирана преди всичко като правилен начин на мислене, благодарение на бързите победи на Александър Велики достига до Близкия Изток и до Израил. Преди всичко юдеите, които от 6 в. пр. Хр. живеели в диаспора (разсеяние) са били предизвикани да обосноват по философски начин тяхната вяра. Те по-малко или повече са положително повлияни от философията. Цяла поредица от книги, т. нар. Премъдростни книги в Стария Завет, книги като Йов, Еклесиаст, Притчи Соломонови и някои псалми, свидетелстват за влиянието на гръцката философия върху юдейския начин на мислене.
В тези библейски книги мъдростта също е високо ценена. Деца и младежи са наставлявани към мъдрост и следване на съветите на родители и възрастни, които съвети отразяват Божиите наставления.
При това, обаче, няма никакво просто възприемане на гръцкия начин на мислене в Израил, понеже евреите вярват в един единствен Бог. Затова в Израил мъдростта не е богиня. Тя не е само мислене или чисто размишление и в този смисъл – само интелектуална дейност.
Като мъдър човек е определян този, който възприема Божиите заповеди в сърцето си, размисля върху Тора (букв. „наставление“, „поучение“) „ден и нощ“ (Пс. 1:2) и спазва Божиите слова. Противно на това, някой е окачествен като глупав, ако е неправеден, ако в сърцето си казва „няма Бог!“ (Пс. 14:1). Но в случая тези думи не трябва да се разбират като отнасящи се до някой атеист или скептик, както днес бихме ги разбрали. Безбожните са тези хора, на които им липсва мъдрост, които така постъпват спрямо Бога и ближните си като че ли няма Бог.
Библейската мърдрост в Израил е Божий дар, за който човек може и трябва да моли Бога, та да може да съобразява живота си с Тора (Закон) и съотв. да води съобразен на нея живот. В този смисъл трябва да се разбира молитвата на цар Соломон: „“ (1/3 Цар. 3:9).
Човек е праведен, разумен и мъдър, когато живее в съгласие с Бога и ближните. Ако някой се отклонява от Бога и Неговите слова, той е неразумен и глупав. Определян е като „човек без сърце“ (Притч. 17:16, Ос. 7:11). Разбира се, това не означава, че на тези хора им липсва сърце, разбирано като анатомичен орган, а че такъв човек е като мъртъв за Бога и Неговите слова.
Ако някой се намира в състояние на мъртвост спрямо Бога, то съществува възможност за покаяние. Бог дава нова възможност. Човек, с Божия помощ, може да отхвърли глупостта на греховете и страстите и да се приближи, да следва радума и Божията мъдрост. Затова бащата в Притч. 4:20-22 поучава своя син: „“!
Понеже хората, сами не са в състояние да изпълнят Божиите заповеди (Рим. 3:23-24; 5:12), т. е. да останат верни на Бога и сами не могат да постигнат Божията мъдрост, Господ Исус Христос, Който Сам казва за Себе Си, че е Божията мъдрост (Лук. 11:49), Се самопонизи (букв. самоопразни – Фил. 2:5-7), та ние да станем мъдри, като пребъдем в Него, като сме Му съпричастници (срв. Йоан 15:1-8).
Това пребъдване в Христос, в мъдростта, не означава някакво сънно състояние. Ние сме поканени да пребъдем като клонки на лозата.
В притчата за десетте девици (Maт. 25:1-13) този призив е доста конкретно и картинно представен. Петте жени, които чакат младоженеца, без всякакво приготовление, са описани като неразумни. На тях не им е липсвал интелект, защото са приели поканата на младоженеца, но не са се постарали и са проспали цялото време. Те са чули Божиите заповеди, поискали са да бъдат близо до Бога, но нищо не са сторили за това. В притчата става ясно, обаче, че не добрите дела на мъдрите девици им дава достъп до чертога, а Самият Бог. Това е дар на благодатта. Добрите дела са само външен знак, израз на вътрешната готовност и решимост да се служи на Бога. Те свидетелстват, че вярата не е мъртва, а жива (Як. 2:17).
Поканата на Исус Христос за живот с Него е отправена и до нас. Ние също сме поканени, подобно на мъдрите девици в притчата, да очакваме Господ Исус. Тази покана четем както в Библията, така и по плакатите за Църковния ден, който от сряда до неделя се проведе в Щутгарт. Тези дни преминаха под надслова: „За да станем разумни“.
Вероятно мнозина, които не вярват в Бога и не са запознати с Библията, не биха разбрали правилно това мото. Те биха интерпретирали тези думи вероятно само на интелектуално ниво. Но подобно тълкуване би било неправилно.
Отговорниците за провеждането на църковния ден в Щутрагт, а също в целия регион, много мъдро и интелигентно ни напомнят за мъдростта, за Господ Исус Христос и ни насърчават да слушаме гласа на добрия Пастир (Йоан 10:3б), на Младоженеца и да го следваме.
Ако приемем тази покана, то можем да се доверим на Бога, че Той ще ни даде елей, т. е. правилно и мъдро очакване на Неговото Второ пришествие, та ние сега и когато Той дойде, да сме готови да живеем винаги с Него. Амин.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s