Ето, твоят цар идва за тебе

„Ликувай много, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова,
ето, твоят цар идва за тебе. Той е праведен и спасен, кротък, яздещ на осел, т. е. на младо осле, син на впрягана ослица“ (Зах. 9:9)

Църквата е установила честването на влизането на Господ Исус Христос в Йерусалим, на кроткия и спасяващ Месия, да е непосредствено преди Страстната седмица, седмицата, в която ние, благодарение на Божията благодат, ставаме участници в последните дни от земния живот на Господ Исус, в молитвата Му в Гетсиманската градина, в изкупителните Му кръстни страдания, в Неговата смърт и възкресение.
Вероятната причина за празнуването на Входа на Господ в Йерусалим, непосредствено преди Неговите страдания, се дължи на това, че още древната Църква е искала да подчертае личността на Господ Исус Христос: Месия, очакваният обещан цар на юдеите, наследникът на цар Давид (1 Цар. 7:8 и сл.), Който Цар обаче не е земен, а небесен. Той не сяда на престола на Давид, извършвайки освободително въстание срещу римляните, а предава Себе Си, заради греховете на всички хора (Йоан 1:29).
Неповторимата личност на Месия е известена от Девтерозахария със следните думи: „Ликувай много, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова, ето, твоят Цар идва за тебе. Той е праведен и спасен, кротък, яздещ на осел, т. е. на младо осле, син на впрягана ослица“ (9:9). Този текст, в исторически смисъл, се тълкува като отнасящ се към различни личности, но безспорен е неговият месиански смисъл. Град Йерусалим е поканен от Бога да ликува и тържествува, когато посреща царствения Месия. Последният е описан само с няколко думи, но за сметка на тази словесна пестеливост използваните думи носят дълбок смисъл. Царят, който очаква Йерусалим, а и целият юдейски народ, е праведен. Макар че в историята на Израил има царе като Давид, Езекия и Йосия, които са определени като вършещи право пред очите на Господа (3 Цар. 11:38; 4 Цар. 18:3; 4 Цар. 22:2) дори те не са напълно праведни, защото единственият праведен е само Бог (Пс. 92:15; Ис. 45:21б). Следователно пророците Йезекиил (33:15) и прор. Захария (9:9), пишейки за Месия, че е праведен, намекват за Неговото божествено достойнство.
Освен праведен Той е „спасен“ и „кротък“. Пасивната форма „спасен“ в Библейския еврейски език може да изразява идеята, че дадена личност в такава степен притежава дадено качество, че сякаш е претоварена с него. Следователно глаголът נוֹשָׁע (nosa) „той е спасен“ може да означава, че Месия е изпълнен със спасение, че Той е спасителят.
Другото качество на Месия е, че Той е עָנִי (ani). Думата עָנִי (ani) предава идеята за човек, който е социално слаб, незначителен, нуждаещ се във всяко отношение. Употребата на тази дума предизвиква учудване, особено в съчетание с представата за Месия, като яздещ на осле. Докато според нашите европейски и съвременни представи само бедни, обикновени хора яздат на осле, то в древния Израил това съвсем не е така. На ослета яздят членове на царското семейство. На такова язди Авесалом, синът на Давид и претендент за престола на баща си, когато заплита косите си в клоните на едно дърво (2 Цар. 16:2; 18:9).
Ослето, за разлика от коня, не е животно, което може да се използва във военни действия (вж. Мих. 1:13), затова язденето на осле е израз на това, че яздещият го идва с мир. Следователно Месия ще влезе с мир и ще донесе мир в град Йерусалим, чието име се тълкува като „град на мира“.
Според пророчеството на Захария Месия ще е цар, имащ царско достойнство, но необикновен цар. Цар, който е праведен и спасяващ, но също така намиращ се в нужда, човек, който стои не стои в центъра на политико-обществения живот.
Така естествено възникват въпроса: „Що за цар е това, що за Месия е това?“. Със Своето поведение Господ Исус съвсем съзнателно предизвиква подобни въпроси в множеството, което се събира, когато Той влиза в Йерусалим, яздещ на осле (Мат. 21:1-11). Избирайки да влезе в Йерусалим по този начин, Господ Исус отрито, с действията Си, заявява пред множеството и пред своите апостоли: „Аз съм Този цар, Който е праведен, стоящ при отритнатите от обществото. Царят, Който не дойде за да Му послужат, но за да послужи и да даде живота Си в откуп (Мат. 20:28). Аз съм Месия, за Когото писа пророк Захария“.
Можем да допуснем, че тези, които посрещат Господ Исус знаят за част от Неговите дела и вероятно за Неговото учение, иначе, вероятно не биха се събрали, ако някой напълно непознат екстравагантно реши да влезе в Йерусалим, яздещ на осле. Сега те виждат, че Този, Който изцерява болни, възкресява мъртви и благовести на бедни (Мат. 11:5) надвусмислено заявява, че е Месия. Но, правейки такава заява, Той същевременно не ги призовава към въстание срещу римляните, нещо, което всички юдеи очакват и желаят.
Затова сред събралото се множество себеизявлението на Господ Исус като Месия и Неговото бездействие по отношение на възцаряването Му като земен цар предизвиква най-различни реакции, които по същество са отговор на въпроса „Но според, както вие казвате, Кой съм Аз?“ (Maт 16:15)“, който въпрос Господ зададе на Своите ученици.
Вероятно някой ще каже: „Да де, но щом учениците, които непрекъснато бяха до Господ Исус, които видяха и преживяха всички чудеса, които Той извършш (Деян. 1:21-22), не са били съвсем наясно, Кой е техният учител (срв. Лук. 8:25), как Исус очаква хората, които само са чули за Неговите дела, да знаят Кой е Той, да дадат правилния отговор на Неговия въпрос, зададен с поведението Му“. Най-вероятно целта на Господ Исус е да предизвика размисъл сред хората, които са решили да Го посрещнат при влизането Му в Йерусалим, размисъл, който да ги подтикне да се замислят и да си кажат: „Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?“ (Йоан 7:31б).
Тази покана за размисъл, която Господ Исус прави, е приета от някои хора, които веднага Го последват. Те с радост вървят пред и след ядещия Исус и с викат: „Осана на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините!“ (Мат. 21:9). Тези викове не са просто радостни възгласи, а са изповед на вярата, че Исус наистина е обещаният на Давид и предсказан чрез пророк Захария Месия. Възгласът „Осанна“ на библ. евр. הוֹשִׁיעָה נָּא (hosja-na) всъщност е молба и изповед на вярата в единия, истински Бог, която прави авторът на Пс. 118:25, понеже означава „Хайде спаси!“ Призован да избави, да спаси е Сам Яхве, Същият, Който избави и спаси Израил от Египет (Изх. 12:41). Думите „Благословен е, който иде в името Господне!“ също са цитирани от следващия стих 26 на Пс. 118 и изказват увереността, че вярващите, които отиват на поклонение в храма, са благословени от Бога. Приложени към Господ Исус Христос стиховете 25-26 изповядат вярата, че Исус е обещания Месия, благословеният от Бога избавител (Мат. 21:11) и спасител.
Със сигурност сред множеството има хора, които като не успяват да познаят в лицето на Исус обещания Месия, остават равнодушни към влизането Му в Йерусалим. А някои от фарисеите веднага изказват своето възмущение към Исус, поради това, че Той е позволил на част от хората да Го приветстват и изповядат като Христос (Лук. 19:39). Така, към поканата на Исус да бъде познат като Христос – Спасител, има три основни възможни реакции: приемане, равнодушие и отхвърляне.
Господ Исус през вековете и до днес, чрез Своето влизане в Йерусалим, кани всеки човек да се запита: „Кой е Този Исус от Назарет – обикновен човек, измамник, или пък е наистина Божественият Месия, Спасителят от греха и смъртта?“.
Този въпрос е стоял и пред нас и ние сме дали своя отговор. Без да изпадаме в самодоволство или гордост, можем да сме благодарни на Господ Исус Христос, че ни е дарил благодатта Си да не само да изповядаме, че „Исус е Христос е Господ“ (Фил. 2:11), Бог, Месия–Цар, Но и да последваме Него, Който е кротък и спасяващ от греха, като ни благославя с „всяко духовно благословение“ (Еф. 1:3). Нашата изповядване на Господ Исус сме призовани да потвърждаваме и да засвидетелстваме пред другите хора, които все още не са дали еднозначен отговор на въпроса кой е Исус. Когато те ни питат „Кой е Този“ (Мат. 21:10), както това попитаха жителите на Йерусалим тези, които следваха пред и след Господ Исус при Неговото тържествено влизане, ние можем с кротост да им дадваме отговор за нашата надежда (1 Петр. 3:15б). Така ние ставаме активни причастници, а не само зрители и слушатели на Господ Исус и благовестието за Него, ставаме Негови последователи, ученици, Негови апостоли, участници в Неговия живот, смърт и възкресение.
Когато следваме в живота си Господ Исус ние отдаме постоянно живота си, самите себе си на кроткия на нашия Цар, Който е влязъл в сърцата ни, подобно в Йерусалим, като по този начин с на дело свидетелстваме на всичи, Кой е Исус. Знаем, че сме призовани да следваме Христос не само в нашите радости, но и в нашите скърби, тогава, когато трябва да носим кръста си, както Той понесе кръста заради нас (Мат. 16:24). За това наше обещание, за тази наша готовност винаги да следваме Господа ни напомня Църквата, която не случайно свързва радостното събитие на Входа на Господ със скръбта и болката от Неговите кръстни страдания.
Следвайки Господа през целия си живот, отдавайки Му целия си живот, позволявайки Му Самият Той да е наш живот, сме уверени, че ако и де не влезем телесно в Йерусалим, ако нямаме финансовата възможност да посетим този град, то без съмнение ще влезнем тържествено заедно с Господ Исус в небесния Йерусалим, т. е. в Божието царство (Откр. 21:2 и сл.), ще бъдем благословени от Отец (Мат. 25:34), имащи вечно пълна радост и мир в Светия Дух (срв. Рим. 14:17). Амин.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s