Кръстът на Христос и нашият кръст

Кръстът на Христос и нашият кръст

„Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него,
но и да страдате заради Него“ (Фил. 1:29)

Две греди: едната отвесно, другата водоравно. В средата те се кръстосват: един кръст. По време на Римската империя кръстът е средство за наказание и смърт, на което са разпъвали чужденци, предводители на някое въстание (като Спартак) или участници в опит за преврат срещу Рим. Тяхната ужасяваща смърт, която, понякога настъпва три дни след разпъването, е ясно предупреждение. Фактът, че са били разпъвани само хора, които не са граждани на Римската империя има важна роля във възприемането на кръста като знак и символ на презрение.
Две греди, един кръст. Този кръст е поставен на Голгота. На кръста е повесен Исус Христос. Там, където се срещат и пресичат гредите на този кръст виждаме разпъналата се за нас любов. Отвестната греда изобразява фактът, че Исус Христос е Божият Син, Който заради нас човеците се самопонизи (Фил. 2:7). Водоравно поставената греда свидетелства, че Исус Христос е истински Човек, макр и без всякакъв грях (Евр. 4:15). Двете греди на кръста на Голгота се срещат по средата и свидетелстват и проповядват най-голямата тайна: Бог стана човек, та ние, човешките синове да станем синове и дъщери Божии, като пострадане, се разпнем, умрем, погребем и възкръснем заедно с Исус Христос.
Моите страдания, твоите страдания, нашите човешки страдания. Никой не може да ги опише, да ги изброи. При тях няма никакви греди, но въпреки това е кръст: моят кръст, нашият кръст, знак на нашите страдания.
Всеки от нас има своя кръст, често пъти той причинява болки и е неудобен за носене. Той е не винаги само няколко часа или дни, но понякога цял живот.
Понякога моят кръст ми става тежък, моята чаша – горчива. Започвам да питам: „Защо страдам, Господи? Защо страдаме ние, хората, какъв е смисълът?“. Не винаги зная защо аз и ние страдаме. Това със сигурност остава тайна. Когато обаче поставя този въпрос на Бога, виждам кръста, Неговия кръст.
Аз не мога да разбера и оценя напълно Неговата жертва, но аз съм уверена, ние сме уверени: нашият Бог знае точно какво означава да страдаш. Та той Самият преживя страдания! И то как! Чесно казано, нямаше да вярвам, че Бог знае какво ни е, че Бог се грижи за нас, че има промисъл, че иска да общува с нас, ако Бог не беше страдал на кръста на Голгота.
Нашите страдания имат стойност за Бога. Той допуска да страдаме, не защото е садист или защото ние трябва да станем мазохисти. Той знае, че нашите страдания ни помагат да сме близко до Него. В Неговата любов нашите страдания за Него са равноценни на Неговите собствени страдания. Когато ние страдаме, независимо по какъв начин, тогава сме сигурни: страданията ни имат смисъл и утеха в Христовите страдания. Нещо повече: точно както носим с Христа кръста си и страдаме с Него, така ще възкръснем с Него и заедно с Него и нашите братя и сестри ще имаме вечен живот и радост в Божието царство.
Моят кръст, нашият кръст – моето и наше възкресение и вечна радост в Бога!

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s