Осъден от праведниците

„Беше ли там, когато разпъваха моя Господ?“

Всеки нормален човек с право се възмущава от издеватествата, извършвани от терористи, от политически партии и режими. Многобройните терористични актовe, диктатурата в Северна Корея, комунизмът, национал-социализмът и всички подобни издевателства, извършвани днес и през многовековната история от човеци спрямо човеци, поради техната жестокост, бруталност не могат да бъдат напълно осмислени. Заедно с борбата на демократичното общество спрямо подобни дълбоки проблеми винаги остава един неизяснен въпрос: „Защо някои от нас, хората, имат нужда да потискат, да смачкат, да унижат, да унищожат различно мислещите и действащи от тях хора?“. Вероятно на този въпрос смислен отговор могат да дадат психолози и психиатри, хора, занимаващи се професионално с история и обществени науки.
И въпреки че днес продължават военните конфликти, расте броят на терористичните актове, както и насилието във всякакъв вид, то, ако мислено се върнем назад, в историята на човечеството, ще открием, че нейните страници са изпълнени и буквално преливат от войни, насилия, неправди. Връщайки се назад, стигаме до зората на човечеството, до Каин, който уби своя брат Авел (Бит. 4:1-7). Убйство, което не е причинено от нищо, което Авел е направил или казал, поради което то остава нарицателно.
Но, безспорно, ние като християни, най-вече се възмущаваме от поведението на Санхедрина, който осъди на смърт невиния Господ Исус Христос (Мат. 26:59-68).
Често пъти укоряваме Синедриона, смятаме, че ако ние бихме били на мястото на членовете му то, със сигурност, бихме познали в лицето на Исус от Назарет обещания Месия. Но, за жалост, историята на човечеството ни свидетелства за друга възможност. И тази възможност и дори реалност е, че Господ Исус, в известен смисъл, отново бива съден, разпъван на кръст – от всяко поколение, от всеки човек. Тази реалност майсторски е представена от Фьодор Достоевски в „Легедна за великия инквизитор“, част от романа му „Братя Карамазови“.
В тази легенда Господ Исус се явява през 16 в. на един кардинал, ръководещ Инквизицията. Кардиналът залавя Господ Исус, съди Го и Му обяснява, защо Исус не е нужен на Инквизицията. В образа на великия инквизитор писателят Достоевски се опитва да даде някои отговори на въпроса „Защо Господ Исус Христос бива отхвърлян?“. Отговорите на тези въпроси са в самата легенда, но аз бих искала да ви представя някои от тях. Господ Исус бива съден и отхвърлян поради човешката гордост, жажда за власт и контрол над хората, непоемане на отговорност, нежелание за промяна, поради страха от общение с Бога и ближните, което води до промяна на целия живот, до святост.
Никога няма да забравя как преди много години, когато повярвах и започнах да чета Свещеното Писание, с голяма ревност искрено се възмущавах на решението, на присъдата на Санхедрина, който, като не можа да намери достатъчно причини, за да се освободи от нежелания от тях и според тях нарушител на Закона на Моисей Йешуа (Йоан 5:18), Го обвини в богохулство (Мат. 26:65) и Го предаде на Пилат, за да бъде Господ Исус разпнат.
След няколко години следване в Богословския факултет, когато натрупах знания и житейски опит, започнах донякъде да разбирам поведението на книжниците и фарисеите от онзи Санхедрин. Та те са хора, които отлично познават Закона на Моисей и писанията на пророците относно идването на Месия. Освен това те, заедно с народа, споделят представата и надеждата за Месия като благословеният, изпратен от Бога и Негов наместник на Земята, потомък на цар Давид, който да обедини юдейския народ, да го въоръжи и да го поведе срещу омразното римско господство.
Ерудираните книжници и фарисеи всъщност са тогавашните учени-богослови, които не могат да допуснат накакъв странен дърводелец (Марк 6:3), който не се е учил при тях (Йоан 7:15) да е вид равин, т. е. учител. И то учител на група от също така предимно неуки, според книжническите представи, обикновени рибари (Мат. 4:18-19 и парал.). Група от сподвижници, част от които в миналото са имали съмнителен в морално отношение живот (Мат. 9:11). Освен това този странен равин лекува, но определено не приема законическото разбиране на съботата, като си позволява да изцерява в събота (Лук. 6:7). Накрая, по Негови самопризнания, Той не само се заявява като Месия (Марк 12:35-37а), а претендира за божественост. На въпроса на първосвещеника: „Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Марк 14:61)“ Исус казва пред целия Санхедрин: “Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци“ (Maрк 14:62).
Това изказване на Исус е подобно на взрив, хвърлен в събралия се Санхедрин. Господ Исус цитира книгата на прор. Даниил (7:13–14), един от текстовете, който се отнася до идването на Месия. По този начин Господ Исус недвусмислено заявява на членовете на Санхедрина: „Аз съм Месия, обещаният наследник на Давид, Този, Когото очаквате“. Това, според представите на книжниците и фарисеите, според техните богословски очаквания, е напълно неприемливо. Та нали Месия трябва да е политически освободител?
Но има нещо, което е още по-въздействащо и скандално в изказването на Исус Христос. Той започва с думите „Аз съм“. В нашите индо-европейски езици съчетанието от личното местоимение „аз“, заедно с първо лице на глагола „съм“, е повече от обичайно и дори задължително. Проблемът в това изказване може да бъде разбран, само когато се изясни, че в библейския еврейски език е достатъчно само личното местоимение „аз“. Употребата само на личното местоимение „аз“ в този език съдържа в себе си идеята за „съм, съществувам“. Следователно глаголът „съм“ не се добавя, в спрегнат вид към личното местоимение.
Думите на Господ Исус „Аз съм…“ т. е. със съзнателната употреба на спрегнатия глагол היה (съм, съществувам) недвусмислено насочват към думите в Изх. 3:14. Там Бог, сред горящия, но неизгарящ трънен храст, открива на Моисей, а чрез него и на народа на Израил, Своето име Яхве: „Аз съм Този, Който съм!“. Господ Исус, следователно, казвайки „Аз съм“ има предивд, че Самият Той е Яхве, Той е Вечносъществуващият истински Бог на Израил. В ушите на членовете на Синедриона тези думи са недвусмислено и открито богохулство.
Така започнах да разбирам членовете на Синедриона. Не казвам, че започнах да ги оправдавам, но започнах да разбирам, защо те са постъпили така.
Един ден се бях зачела отново в евангелския текст, в който се разказва за това как Синедрионът съди Господ Исус Христос. Пред очите ми изникна картина: Исус, с вързани ръце, стои пред почти всички членове на Санхедрина, които са седнали и се опитват да намерят причина, за да Го осъдят. Мнозина Му задаваха въпроси, най-вече първосвещеникът. В момента, в който Исус каза на първосвещеника: „Аз съм и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци“ (Maрк 14:62) картината на Синедриона изчезна. Синедрионът го нямаше! Исус беше там, но не и Синедрионът. Исус стоеше, смирено, но уверено и гледаше с любов и тъга. Изведнъж осъзнах: Исус стоеше на съд пред мене. Аз бях една от Синедриона. Аз бях една от книжниците и фарисеите. Погледнах Исус и осъзнах: аз бих могла да осъдя Исус тогава. Всъщност с греховете си аз всеки ден реално осъждам Господ Исус Христос на кръстна смърт. Разбрах, че често пъти предпочитам моите богословски мнения пред Него, живия Бог, пред Божието слово. че често пъти съгрешавам срещу хората. Замълчах. Сълзи се стекоха по бузите ми. Погледнах Исус и Му казах: „О, Господи, Ти знаеш, че бих Те разпнала, аз всеки ден Те разпвам с греховете и страстите ми! Прости ми!“. Той ме погледна благо и с радост и любов ми каза: „Аз простих на всички на кръста, Аз винаги ще ти прощавам, Аз те обичам!“.
Оттогава зная: да, аз разпъвам всеки ден, вероятно дори всеки час Господ Исус, разпъвам Го, когато постъпя не добре с ближните си, когато Го изоставя заради своите грехове, когато се отклоня от Него. Моята част е тази: да Го предавам, да Го осъждам, да Го разпъвам. Неговата част, Неговата милост е тази – да ми дава, да ни дава винаги Себе Си, да ни дава победа над греховете и страстите, победа над самите нас, да ни оправдава, да ни прави святи.
Има една стара песен, в която се задава въпросът „Беше ли там, когато разпъваха моя Господ? “Ако се замислим, къде бихме били ние, ако участвахме в Христовото разпятие, вероятно всеки от нас ще се види на различно място. Едни биха се видели в апостолите, които от страх бягат (Марк 14:50), други в Юда, който предаде Христа с целувка (Лук. 22:47-48), в тълпата, която крещи „Разпни, разпни го! (Лук. 23:21)“, трети, подобно на мене – сред членовете на Санхедрина, други пък в Пилат, а някои в римските войници, в разбойника, който хули Господа.
Но, ако се видим в който и да е от тези образи, нямаме основание да униваме. Напротив. Когато Бог ни показва нашите грехове, а Той това винаги прави с много любов и много деликатно, Той ни гласува доверие, доверие, че ние ще продължим да искаме да сме с Него в блажено общение, което ще ни промени.
Колкото и скандално да звучи между книжниците и фарисеите, които, според Закона са били безукорни и между разбойника, който умира на кръста заради свои престъпления няма разлика по отношение на греха, защото всички сме грешници (Рим. 5:12). Дори и най-големите праведници, сами по себе си, без Бога са грешници, далече от целта, т. е. далече от Бога.
Да, ние сме грешници, но Христос умря и възкръсна за нас, когато бяхме такива (Рим. 5:6), за да ни направи праведници. Праведници, които не само сме подражатели на Исус Христос, въплътилата Се Божия Правда. Благодарение на Господ Исус ние сме съпричастници на единствения истински праведен – на Господ, нашата правда (Йер. 23:6). Затова, каквито и грехове да сме извършили и да вършим, нека да знаем, че имаме прошка, примирение и освещение в Господ Исус, Който заради нас стана проклет (Гал. 3:13) и без да престане да бъде Праведен, понесе на кръста нашите грехове, за да ни примири с Бога (Кол. 1:20). Амин.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s