Личността на Мелхиседек в Кумран

Личността на Мелхиседек предизвиква особен интерес. От една страна за него се предоставят оскъдни сведения, записани в кн. Битие 14:18-20, а от друга – в тези два стиха от книга Битие се описват обстоятелства, които правят впечатление: Мелхиседек е представен не само като цар на Шалем (Салим – СП) (1) но и като „свещеник на Всевишния Бог“, който е свещеник още преди установяването на старозаветното свещенство и съотв. преди първия поставен, според разпоредбите на Закона, свещеник – Аарон, братът на Моисей (Изх. 28:1). Битиеписецът отбелязва, че Мелхиседек благославя родоначалника на еврейския народ Авраам, а Авраам му дава десятък от придобитата плячка (Бит. 14:20), което даване на десятък се прави по отношение на Бога (Бит. 28:22 и парал.), на висшестоящ  (цар, господар – 1 Сам/1 Царств. 8:15 (2)) или на свещеник (Числ. 18:26). Мелхиседек се споменава и в 4 ст. на Пс. 110/109 (3), но само във връзка с пожеланието новият цар да бъде свещеник както (al dibratj) (4) Мелхиседек (Пс. 110/109:4).

Някои съвременни католически и протестантски учени (напр. като W. Staerck (5), H. – J. Kraus (6)), тълкувайки текста на кн. Бит. 14:18-20, изяснят Мелхиседек като езически жрец, защото както името Мелхиседек, така и името ʾeljon (7) (Всевишен), с което се определя Бога, били имена, почерпани от соларен култ. Така, според това виждане, Мелхиседек е представител на йевусейската езическа култова традиция. (8) Трябва да се отбележи обаче, че името ʾeljon (Всевишен) в редица старозаветни текстове (напр. Втор. 26:19; 28:1; 32:8; Пс. 7:18; 21:20:8; 78/77:56 и др.) се отнася до единия Бог, до Бога на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. (9) В такъв случай може да се приеме, че Бит. 14:18б, с отбелязването, че Мелхиседек е свещеник на Всевишния Бог, поставя акцент и привлича вниманието към нещо необичайно: това, че един цар на езическия град Йевус (старото име на гр. Йерусалим) – цар Мелхиседек, не само е свещеник, но че изповядва същата вяра каквато патриарх Авраам, т. е. че вярва в единия Бог. (10) Вярата в единия Бог и свещенството на Мелхиседек, като служител на Господ, впечатлява не само битиеписецът, но и следващите поколения слушатели, съотв. читатели, защото дори в семейството на Авраам и неговите синове езичеството, ако не практикувано, то се промъква макар и чрез т. нар. терафими (в случая в който Ревека, съпругата на патриарх Яков, открадва терафимите на баща си – Бит. 31:19; 31:34-35). (11) Именно на този фон на езически заемки и евентуални увлечения, личността на Мелхиседек и неговото служение привличат вниманието като предизвикват не само интерес, но и възхита. Писателят на Послание до Евреите, който отразява богословието на св. ап. Павел, е силно впечатлен от личността на Мелхиседек. (12) На Мелхиседек освен няколко сравнения (в Евр. 5:10; 6:20) е посветена цялата седма глава, която се явява едно типологично тълкуване. (13) Типологически се тълкуват името на Мелхиседек (Евр. 7:2), неизвестния му произход и родословие (Евр. 7:3, 16), фактът, че Авраам дава десятък на Мелхиседек (Евр. 7:7) както и името на града, чийто цар е Мелхиседек – Салим (Евр. 7:26). Всички тези обстоятелства и факти се взимат като пророчества и предобрази за предвечността, личността, доброволното  и еднократно себепринасяне в жертва (Евр. 9:12, 28) и вечно и неизменно първосвещенство на въплътилото се Бог Слово Господ Иисус Христос. (14)

Личността на Мелхиседек е интересна и за общността в Кумран. Известно е, че Кумранската общност, черпейки богословски идеи и понятия от каноничните старозаветни книги, има специфични идеи и представи (напр. за Месия, ангелския свят, последните дни и бъдещето на членовете на Кумранската общност). (15) Подобно специфично разбиране за Мелхиседек е отразено най-вече в един от ръкописите – фрагмент 87  (11Q 13 Меlchizedek), който по-долу ще бъде разгледан. Засега са открити два текста, посветени на неговата личност. (16) Първият (1QGenAp Kol. XXII:14б-17) (17) се явява част от апокрифното предаване на повествованието на книга Битие в т. нар. „Апокриф на книга Битие“ (1QGen.Ap.), (18) датиран към 37 пр. Хр. – 70 сл. Хр. (19) Вторият текст представлява фрагмент, който е посветен изцяло на Мелхиседек (споменатия вече 11Q 13 Меlchizedek F87) и е датиран ок. 75-25 г. пр. Хр. (20) Макар че като манускрипт Апокрифът на книга Битие (1QGen.Ap.) се датира около времето на Ирод Велики (37 – 4 пр. Хр.) и неговата династия, със сигурност текстът на самия апокриф е по-древен. (21) Така и двата текста, които се отнасят за Мелхиседек, и които са открити в Кумран, по времепроизход предшестват текста за Мелхиседек в Послание до евреите 7 гл. В тази връзка цели на настоящата публикация са: представяне на превод на откритите текстове за Мелхиседек в Кумран, представяне на кумранското виждане за Мелхиседек и преценка дали и доколко разбиранията за Мелхиседек в Кумран са повлияли и съотв. дали и доколко са били възприети от писателя на Послание до Евреите.

1. Мелхиседек в текста на Апокрифа на книга Битие

„И Мелхиседек, царят на Салем, донесе /15/ храна и питие за Авраам и за всички мъже, които бяха с него. Той беше свещеник на всевишния Бог и благослови /16/ Авраам и каза: Благословен да е Авраам от всевишния Бог, от Господа на небето и земята и благословен да е всевишния Бог /17/, който победи твоите врагове. Тогава той даде десятъци от цялото си притежание на царя на Елам и на неговите съюзници“ (1QGenAp Kol. XXII:14б-17). (22)

Както е видно текстът на апокрифа се различава само с някои детайли по отношение на библейския разказ в Бит. 14:18-20. Поради това ще бъдат споменати тези несъществени отлики, които се срещат в апокрифния текст: 1. Вместо думите „вино и хляб“ (в текста на Бит. 14:18) в текста на апокрифа се говори за ястие и питие. 2. Според текста на 1QGenAp Мелхиседек не предлага гостоприемство само на Авраам, но и на неговите съюзници. 3. За разлика от библейския текст (Бит. 14:20) в апокрифа липсва идеята за предаването на враговете на Авраам в неговата ръка. 4. Към библейския текст се добавя даването на десятъци на царя на Елам и на неговите съюзници. Минималните разлики в споменатото за Мелхиседек в апокрифния текст на книга Битие от Кумран спрямо текста на кн. Битие не представят Мелхиседек в по-различна светлина, отколкото той е представен от битиеписеца. Поради това интересът към образа на Мелхиседек в Кумран с правота се насочва към втория кумрански текст, в който (както бе отбелязано по-горе) изцяло се повествува за Мелхисекек (11Q 13 Меlchizedek F87).

2. Мелхиседек според фрагмент 87 (11Q 13 Меlchizedek) (23)

От  разглеждания манускрипт са запазени 13 парчета, чиято подредба се облекчава от факта, че голямата част от текста представлява старозаветни цитати. Въпреки това четири от тринайсетте парчета не могат да бъдат подредени. Може да се приеме, че общата височина на свитъка е 14-15 см., а дължината му – 16-17 см. (24)

Kol II (0) …/1/ […] твоята … [–] /2/ […] и това, което Той каза (Лев. 25:13): В [тази] година на юбилея [трябва да върнеш всекиго към неговото притежание] (Втор. 15:2): И това е с] ъдържанието [на годината на юбилея:] /3/ Всеки вярващ да опрости на своя наемател, това, което дължи на ближния си. Той не трябва да потиска своя ближен и своя брат, защото е оповестена годината на юбилея /4/ за Бо[га. Не]говото тъл[куване] (се отнася) до края на дните, до затворниците, защото [за тях се казва (Ис. 61:1): да проповядва на пленени освобождение]. И /5/ техните бунтовници от… събранието и от наследието на Мелхиседек, з[ащото той познава ] техните духове и те са [наследие на Мелхис]едек, който /6/ ще ги въведе в тяхното (наследие – бел. прев.). И той ще възвести за тях освобождение, за да им прости [тежестта на всички дългове. И да направи] това нещо /7/ в първата седмица на юбилея  след деве[т юбилея и денят на опрощенията, който е краят на юб]илея, на десетия, /8/ за да прости в него всички синове [Божий и ] мъж[ете] от дела на Мел[хиседек… за тях… съобразно] техните […], защото /9/ това е времето за благоприятната година (срв. Ис. 61:2) за Мелхиседек, [и за да се възвисят Божия светия при царуването на справедливостта какт]о е написано /10/ за него в песните на Давид, където се казва (Пс. 82/81:1): Бог [стои в Божия събор, в средата на боговете Той съди и за него се казва (Пс. 7:8-9)]: върни им според /11/ висотата! Бог съди народите! И когато се каз[ва (Пс. 82/81:2): Докога желаете да отсъждате неправедно и да издигате лице от престъпление? se]lah – /12/ (така) тълкуването се отнася до Белиал и до духовете на неговото наследие, каквит[о всички бяха, които там се бунтуваха в тяхното отклонение от Божието предписание за да извършват престъпление.] /13/ [И Мелхиседек ще извърши отмъщението] на съда на Бо[га този ден и ще ги спаси от ръката (на) Белиал и от ръката на всички духове на неговото наследие.] /14/ И в негова помощ (са готови) всички богове[и това е, което…в]сички Божий синове и подредената основа /15/ именно тази. Това е денят на [мира(?), за кой]то [Бог някога] ка[за чрез думите на Исаия, пророка, понеже той каза (Ис. 52:7): Колко са мили /16/ нозете на този]  пратеник, стоящ върху хълмовете, който известява мир, на пратен[ика на доброто, който известява благо, като казва на Сион: Цар стана твоя Бог! /17/.  Неговото тълкуване: планините [са] пророцит[е], те са това, к[оито… за всичк(о), коет(о)…] /18/ И пратеникът, т[ой е Помазаникът на ду]ховете, за които каза Дан[иил] (Дан. 9:25): [до помазаният Княз са седем седмици. И пратеникът на] /19/ доброто, е възвест[ява]щ помо[щ] – това е това, което е пи[са]но за него, че [- ( Ис. 61:2-3): -] /20/ за да утеш[и скърбящите. Неговото тълкуване:] да ги [на]ставлява във всички времена на в[ечността/света? -] /21/ в истина за […].[–] /22/.. [… ще ги отдалечи от Белиал и — Рахил] /23/ [… чрез] Божия съд, както стои написано за него, той казва на Сион: Цар стана твоя Бог! – Сионе, това е [..] /24/ [- изпълненителят на Завета, които се отделят от странстване по пътя на народа. И твоят Бог е] /25/ [– ще ги спаси от ръката на Белиал. И когато се казва (Лев. 25:9): И ще прозвучи звук от надуване на шофар в цялата страна.] (долна поле на колоната).

Текстът представлява коментар тип пешер (25), но същевременно може да бъде определен и като мидраш (26), което дава възможност да се предполага, че този текст има понататъшно приложение в кумранската община, а и извън нея. (27)

В началото /р. 2/ текстът започва думите (we ʾaser ʾamar) „и това, което Той каза“, които думи често са въведение към мидрашите. Вниманието на съставителя на текста веднага е насочено към последиците от едикта (538 г. пр. Хр.) на цар Кир Персийски /р. 4/, с чийто едикт се дава възможност на отведените във Вавилон юдеи да се завърнат по родните си места и по този начин се слага началото на възстановяването на храма (520 – 515 г.) а по-късно и на град Йерусалим. Една от причините за засилването на есхатологичните очаквания след плена е тази, че жадуваната национална независимост и обединение на всички юдеи около храма и около независим цар-потомък на Давид (1004-965 пр. Хр.) така и не настъпва. (28) Именно поради това очакванията на обещания на цар Давид (2 Сам./2 Царств. 7:8) чрез прор. Натан Месия и Неговото идване се приема, че се отнасят до последните дни. В р. 5 и 6 се изразява очакването Мелхиседек да се яви в края на дните и настъпването на месианското време. Последното ще се отличава с това, че хората, които са дял на Мелхиседек ще бъдат въведени в наследието им след като Мелхиседек им възвести освобождение. (29) Тези, които биват въведени в наследие от Мелхиседек ще да са най-вече членовете на Кумранската общност, защото те именно възприемат себе си като „праведни/благочестиви“ (hasidjm/sedakjm – 1QH IV,39), „избрани на Бога“ (behirej el – 1QHab. X,13),  „синове на благодатта (benej hesed – 1QH VII,20)“ и др. (30). Освен жадувано освобождение, с настъпването на юбилейната година (50 година) и най-вече с настъпването на десет юбилея (490 г.), от Мелхиседек се известява опрощаването на греховете /р. 7/. Явно представата за десет юбилея (отразена в същия р. 7), т. е. за 490 години, навежда на мисълта за пълнота и съвършенство, защото както числото 7, така и производните от него изразяват тази идея. (31) С голяма вероятност идеята за десет юбилея  е почерпана от книгата на св. прор. Даниил (9 глава), където се говори за Помазаникът, Който ще извърши опрощение на греховете  след 70 седмици (Дан. 9:24 и сл.). Според автора на разглеждания фрагмент /р. 9/, това, което прави Мелхиседек, е пряко изпълнение на възвестеното в Ис. 61:2 „благоприятна година на Господ“ (senat rason). Като отнасящ се най-вероятно до Мелхиседек в р. 10 се тълкува и ст. 1 на Пс. 82/81: „Бог стои в събранието на боговете“. Така тука под думата „Бог“ (elohjm) се има предвид Мелхиседек. Това тълкуване, което прави съставителя на разглеждания фрагмент за Мелхиседек, е възможно, защото думата elohjm (освен Бог) може да означава както „ Божии ангели“ (Йов. 1:6) така също „царе“, „съдии“ (срв. текста на Пс. 58/57: 2) и високопоставени лица, с цел да се подчертае достойнството им. (32) Едва ли в случая под думата elohjm се има предвид Бог, защото в целия ръкопис за означаване на единия Бог се употребява думата el – т. е. кратката форма. Така цитирайки текста на Пс. 72/71:1 и отнасяйки думите на псаломския стих до Мелхиседек, неизвестният кумрански тълкувател представя Мелхиседек като небесно същество, стоящо сред ангелите, които антропоморфно са представени като участници в Божие събрание. В тази връзка трябва да се спомене, че подобни представи за предстоящ небесното войнство в Кумран са свързани с ангел Михаил. (33) Следователно, според кумранските възгледи до голяма степен би могло да се постави знак на равенство между Мелхиседек и ангел Михаил. Така напр. в 1QM XIII:9b (34) за Михаил се пише: „Ти ни [откуп]ваш за тебе като вечен народ и ни оставяш да попаднем в жребия на светлината /р. 10/ поради твоята вярност. Ти отдавна заповяда на княза на светлината за да е той за наша помощ и в [негова ръка всички синове от (?) правдат]а и духовете на истината в неговото царуване“. (35) За оценяването на степента на подобна идентификация на Мелхиседек с архангел Михаил би следвало да се посвети отделна публикация. Във фрагмента Мелхиседек се описва /р. 14/, че Бог е постановил съд над Белиал и духовете, които са с него. Този съд обаче се изпълнява от  Мелхиседек, а като негови помощници се явяват Божиите ангели. Н. Шиваров с правота отбелязва, че съденето от името на Бога чрез Мелхиседек е забележителен момент. (36) И това е така, защото в кн. на прор. Даниил 9:7-14 Божият съд се извършва от Месия. Във фрагмента на Мелхиседек следователно се прокарва равенство между Мелхиседек и Месия, защото Мелхиседек не само изпълнява съда, но избавя хората от своето наследие от ръката на Белиал /р. 13/, т. е. от неговата власт. (37) Освен това след победата Мелхиседек царува /р. 17/, а в р. 18, макар че текстът е повреден, най-вероятно като отнасящи се до Мелхиседек са цитирани думите на Дан 9:25, които имат месиански характер: „И познай и разбери, че от излизането на словото до връщането и от съграждането на Йерусалим до княза Месия са седемдесет седмици и шейсет и две седмици ще се върне отново и ще съгради площади и улици дори в трудни времена“. (38)

Поради факта, че засега специфичните кумрански представи за Мелхиседек са отразени само във фрагмент 87, наречен „Мелхиседек“, не могат да се правят генерални изводи за богословието на Кумран по отношение на Мелхиседек. Но от разгледания текст на фрагмента може да се заключи, че идеите на този текст, ако не самият текст, (39) са дали основа за новозаветното осветление на Мелхиседек. Основните идеи на фрагмента за Мелхиседек като освободител, изкупител, небесно същество, извършващ Божия съд, свързването на Мелхиседек с Месия, са творчески възприети от писателя на Посланието до Евреите като добра база за новозаветното благовестие. В това благовестие Мелхиседек напълно се разкрива като предобраз на Месия, Който обаче, за разлика от представите за Мелхиседек в 11Q 87 фрагмент, не само е освободител и изкупител, небесно същество, почетен член на Божия ангелски съвет, извършващ Божия съд и въвеждащ в Божието царство, но е истински цар и свещеник, изкупител от греха и освободител от смъртта, истински Съдия (срв. Евр. 9:27), Син Божий и Бог, Който като равнодостоен седи отдясно на Отец (Евр. 10:12, Пс. 110/109:1). (40) Следователно не може да се смята, че авторът на Послание до Евреите е възприел напълно кумранската представа, отразена в разгледания фрагмент и просто я е приложил върху Личността на Иисус Христос. За автора на Посланието тази кумранска представа е само още един аргумент, че старозаветното човечество е очаквало истинския Мелхиседек и Месия, Господ Иисус Христос и в очакването си, чрез Светия Дух (срв. 2 Петр. 1:21), е предвидяло съществените качества на Личността и събития от живота на Христа.

1. Библия. Библия (Синодален превод – СП). С., 1990.

2. 1 и 2 Книга Самуилова в т. нар. Масоретски текст (МТ) съответстват на 1 и 2 Книга Царства в Septuaginta (G) и в Библия (Синодален превод – СП).

3. Първата цифра (при номерацията на псалмите) е според МТ, а втората – според превода G и СП.

4. Всички старозаветни цитати са преведени от автора от МТ. Kittel, R. (Hrg.) Biblia Hebraica Stuttgartensia. Stuttgart, 1990.

5. Staerck, W. Lyrik (Psalmen, Hohelied und Verwandtes). Gunkel, H. (Hrg.) Die Schrifte des Alten Testaments. Abt. 3. Goettingen, 1920. 251.

6. Kraus, H. – J. Die Psalmen. Teilband 2. Neukirchen – Vluyn, 1989. 934.

7. Транскрипцията на библейските еврейски думи и ползваната библейска хронология са по Шиваров, Н. Библейска археология (БА).  С. 1992.

8. Seybold, K. melek. – In: Botterweck, G. (Hrg.) Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament. B. IV. Stuttgart, 1984, 949.

9. Повече за Божиите имена Вж. Вълчанов, Сл. Божиите имена в Стария Завет. – В: Шиваров, Н. (съст.) Вечното в двата Библейски Завета. ВТ., 1994, 17.

10. Срв. Пиперов, Б. Мелхиседек, първообразът на Христос. – В: ГБФ 1944/1945. Т. XXII, 9.

11. Терафимите (terapjm) са вероятно вид домашни идоли, но особено в някои места в Древния Изток (напр. гр. Харан) и в Израил те са се използвали най-вече за удостоверяване на правото на наследство (Ос. 3:4). В книгите на Свещеното Писание на Стария Завет няма реакция срещу терафимите, което свидетелства за това, че поне в Израил употребата им е била като знак за удостоверяване на наследство, но все пак се препоръчва очистване от тях предвид опасността от увличане в идолопоклонство. Именно в тази връзка е разбираема реакцията на патриарх Яков, който премахва терафимите (Бит. 35:4). Шиваров, Н. Библейска археология (БА). С. 1992, 399-400.

12. Относно проблемите за авторството на Послание до Евреите Вж. Schnelle, U. Eileitung in das Neue Testament. Goettingen, 1996, 419-424.

13. E. Graesser с правота пише, че за автора на послание до Евреите Мелхиседек, като историческа личност, има дотолкова значение, доколкото се явява предобраз на Иисус Христос. Graesser, E. An die Hebraeer. – In: Evangelisch-Katholischer Kommentar zum Neuen Testament. 2 Teilband. Neukirchen-Vluyn, 1993, 12.

14. Глобуковски, Н. Христос – първосвещеник по чина на Мелхиседек. – В: Годишник на Духовната академия (ГДА) 1935/36, 5-6.

15. За кумранската общност Вж. Лаперузас, Е. Ръкописите от Мъртво море. С., 2000.

16. Трябва да се отбележи, че има редица ръкописи, които не могат да бъдат отворени, а други са малки фрагменти и възстановяването на техния текст се явява невъзможно. Там, с. 24 и сл. Буквата Q, предшествана от цифра, указва номера на кумранската пещера, в която е открит свитъка.

17. Апокрифът на книга Битие от Кумран (1QGenAp.) от първа кумранска пещера е най-лошо запазен, а езикът, както може да се предполага, е арамейски. Основното съдържание е заимствано от разказите в книга Битие, като последните са обогатени с нови мотиви. Вж. Вълчанов, С. Кумрански текстове с апокрифно съдържание и славянските старозаветни апокрифи. ГДА 1973/74. т. ХХІІІ (ХLIX), 189-191.

18. Повече по въпроса за съдържанието на текста на Апокрифа на книга Битие Вж. Вълчанов, Сл. Един древен хагадически мидраш върху книга Битие от Кумран 1QGApar за живота на библейските патриарси. ГДА 1971/1972. т. XXI/(XLVII).

19. VanderKam, J. Einfuehrung in die Qumranvorschung. Goettingen, 1998, 130-131.

20. Maier, J. Qumran-Essener: Die Texte vom Toten Meer. B. I. Muenchen, 1995, 361.

21. VanderKam, J. Op. cit, 130.

22. Maier, J. Op. cit, 224.

23. Преводът на текста е направен по Maier, J. Op. cit., S. 361-363, след сверяване с оригиналния консонантен текст. Van der Woude, A. Melchisedek als himmlische Erloesergestallt in den neugefundenen eschatologischen Midraschim aus Qumran Hoehle XI. Outestamentische Studien 14. Leiden, 1965, 358.

24. Ibid., 356.

25. Пешер е специфичен жанр на тълкуване в Кумран. Жанрът „пешер“ се характеризира с това, че под даден текст от Свещеното Писание, който се привежда, следва преднамерено тълкуване, което цели доказване на основните възгледи в Кумран като напр. това, че жителите на Кумран са „синове на светлината“, „праведни“, а техните противници – „синове на тъмнината“, „чада на Белиал“. Срв. Шиваров, Н. БА…, 46.

26. Мидраш (от библейския еврейски глагол daras) означава „тълкуване“. Мидрашът (като тълкуване) изяснява дадена дума, фраза или съдържанието на даден текст. Повече за мидраша Вж. Mayer, G. Midrasch, – In: Mueller, G. (Hrg.) Theologische Realenzyklopaedie. B. XXII. Berlin, 1992, 734, sqq.

27. Шиваров, Н. Общественото развитие и идеята за Месия в междузаветната епоха. – В: Милтенова, А. (изд.) Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С. 1998,  98.

28. Вж. Шиваров, Н. Старозаветната есхатология – поява, развитие и значение. ГБФ 1996. Т. 3.,  99 и сл., 134-135.

29. Глаголът darar в по-късно в арамейски език означава „освобождавам“. Gesenius, W. Hebraeisches und aramaeisches Handwoerterbuch ueber das Alte Testament. Berlin, 1962.

30. Срв. Шиваров, Н. БА…, 544.

31. Както в древния Изток, така и в древния Израил цифрата седем изразява идеята за пълнота и завършеност на даденото нещо. Otto, E. seba‘ – In: Farby, H. (Hrg.) Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, B. VII. Stuttgart, 1993, 1008 sqq.

32. Вж. Вълчанов, С. Истината за единия Бог в Стария Завет. – В: Шиваров, Н. (съст.) Вечното в двата библейски Завета. ВТ. 1993, 9.

33. Van der Woude, A. Op. cit. 369 sqq.

34. С 1QM се означава Свитъка на войната (Sefer milhama/h/), който се датира в периода 1 в. пр. Хр. – ок 70 сл. Хр. Свитъкът е силно повреден, така че са налице 19 колони. От пещера 4 се откриват още фрагменти, които са част от текста, предлаган в 1QM. Основната идея е есхатологичната война на синовете на светлината срещу синовете на мрака. VanderKam, J. Op. cit., 87.

35. Maier, J. Op. cit, 145.

36. Шиваров, Н. Общественото развитие…, 98.

37. В случая антропоморфният израз „ръка на Бога“ има предвид Божието всесилие и власт. Повече за значението на понятието Божия ръка (jad) в Свещеното Писание на Стария Завет. Вж. Ackroyd, P. Jad. – In: Botterweck, G. (Hrg.) Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament. B III. Stuttgart, 1982., 446, sqq.

38. В исторически смисъл изпълнението на тези думи се отнася до издаването на едикта на цар Кир Персийски (559-530 пр. Хр.), който е представен като помазаник на Бога именно поради това, че той дава възможност на евреите да се завърнат от Вавилон в Палестина. Отнася се също до възстановяването на Йерусалимския храм (ок. 520-15 г. пр. Хр.) по  времето на Дарий I Хистасп (522-486 пр. Хр.). Вж. Haag, E. Daniel.  – In:  Josef, G. (Hrg.) Kommentar zum Alten Testament mit der Einheitsuebersetzung. Lieferung 30. Wuerzburg, 1993, S. 70. В пророчески смисъл отци като св. Климент Александрийски, Св. Йоан Златоуст и др. приемат, че думите на Дан. 9:27 и сл. се отнасят до кръстната изкупителна смърт на Господ Иисус Христос. Вж. Лопухин, А. Толковая Библия. Т. 2. Стокхолм, 1987, 61.

39. F. Schroeger е на мнение, че именно чрез Кумран образът на Мелхиседек навлиза в новозаветното богословие. Schroeger, F. Melhisedek. – In: Balz, H. Exegetisches Woerterbuch zum Neuen Testament. B. II. Stuttgart, 1981, 998.

40. Още според старозаветните представи, седящият на трон, поставен отдясно на Господ, има участие в царското достойнство на Самия Господ. Вж. Zenger, E. Psalm 110. – In: Zenger, E. Psalmen 101-150. Herders Theologischer Kommentar zum Alten Testament. Freiburg im Breisgau, 2008, 206.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s