Трансплантацията на органи в светлината на Свещеното Писание

„Никой няма по-голяма любов от тази

да даде живота си за своите приятели”[1] (Йн. 15:13)

            Библията дава достоен и завладяващ отговор както на въпроса за произхода на човека, така и по въпроса за смисъла на човешкия живот. В наше време когато благодарение постиженията на съвременната медицина стана възможно в някои случаи продължаването на живота включително и чрез транспантирането на органи вярващите християни отправят взора си към Свещеното Писание и към т. нар. Свещено Предание, съхранено в творенията на последователите на св. апостоли, т. нар. св. отци, а така също и традирано в богослужението и (най-вече Литургията)[2] и поради вярата си, че то е Божие слово, открито за спасението на всички хора, черпят основания за позицията си по такива съществено важни въпроси на битието. Съществено важен въпрос е и отношението на Библията към живота и към желанието за неговото съхраняване и продължаване.

            Според книга Битие (1 глава 26 стих) Бог сътворява човека по Свой образ (selem)[3] и го призовава към богоуподобяване – достойнство, което няма никое друго Божие творение. На въпроса в какво се състои Божия образ и Божието подобие има множество различни мнения както в древност, така и в наши дни. Според по-голямата част от древните църковни тълкуватели (т. нар. св. отци), човекът е цялостно психофизично същество. Той, поради факта, че е сътворен по Божии образ и поради своята съставна природа (телесна и духовна), се явява смесен ангел[4] и е по-висш от ангелите.[5] Затова и смъртта, която е следствие от греха на праотците Адам и Ева (Бит. 3 гл.) се явява противоестествена за човека, който е създаден с възможност за безсмъртие (следствие от греха на праотците е и повредата на човешката природа, невъзможността човек да приведе творението към Бога, както и страданията и болестите).

            Според Свещеното Писание животът е ценен защото той е дар Божий. Затова и юдейският цар Езекия (727-698 пр. Хр.)[6], когато е пред лицето на смъртта се моли Бог да продължи дните му и Бог чрез прор. Исаия му известява, че молитвата му е чута (Ис. 38:16). В старозаветните благословения освен пожелания за добра реколта, умножаване на стадата, за многобройно потомство, се пожелава и дълголетие и живот (Пс. 20:5). На дълголетието в Свещеното Писание на Стария Завет се гледа като на Божие благоволение. Продължаването на живота се отнася особено за праведните, които изпълняват Божиите заповеди (Изх. 20:12, Пс. 90:16). Нечестивите пък, които се отвръщат от Бога, биват наказвани със скъсяване на живота (Бит. 6:3; Йов. 20:8). Понятието „живот” в Стария Завет не се изчерпва само с разбирането за физическо съществуване на Земята, то означава и включва същевременно в себе си и истинско и постоянно общение с Бога чрез верност на Него.[7]

            Със своето въплъщение и обществена дейност въплътилото се Второ Лице на Света Троица Господ Иисус Христос утвържава и изяснява човешкия живот и човешкото същество изобща като несравнимо по-ценно от всички земни блага и придобивки (Мат. 16:26 и паралели). Отношението му към ценността на живота проличава и в Неговото отношение към болните, които Той изцерява не само телесно, но и възражда духом (Лук. 8:43-48. Срв. Мат. 9:22; Мк. 10:52; Йн. 8:11). В Евангелията са описани и три случая при които Христос, виждайки скръбта на близките възкресява хора (дъщерята на началника на синагогата Яир – Лук. 8:41-42, 49-56, синът на вдовицата от гр. Наин – Лук. 7:11-15 и Лазар, брат на Мария и Марта – Йн. 11:11-45) и отново им дарява живот.[8] Така Христос освен със словата Си и с делата Си свидетелства за Себе Си, че Той е истинският Живот (Йн. 14:6).

            Христос, увтърждавайки от една страна ценноста на човешкия живот, сочи саможертвата заради някой човек като най-висшата проява на любов. Давайки заповед на Своите ученици (а чрез тях и на всички Свои последователи) за безкористна и себежертвена обич (Йн. 15:12) по примера на Своята Божествена любов,[9] Христос казва: „Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си[10] за своите приятели” (Йн. 15:13). Разбира се думата „приятели” (filoi) се разбира в смисъл на „ближни”, а „ближен” според Христовата проповед е всеки човек (приятел или враг).[11] Но Христос освен че изисква себежертвена любов от своите последователи, която те трябва да имат към всеки човек, Христос Сам като израз на съвършената Своя Божествена любов се въплъщава, проповядва, върши чудеса, страда, разпъва се, умира и възкръсва заради нас. Христос не умира защото се е родил, а умира за да изкупи повредената от греха на праотците човешка природа. Безгрешният Бог Слово не само доброволно понизи Себе Си (т. нар. kenosis),[12] но и прие да страда на кръст, та побеждавайки на кръста греха и смъртта, да направи всеки човек, който желае да общува с Христос (в т. нар. тайнства[13] на Църквата – Кръщение, Миропомазване и най-вече в причастяването под вид на вино и хляб с Христовата кръв и плът) да стане победител на греха и макар и да умре, но да има след смърта вечен живот (срв. Йн. 6 гл.).

            От гореказаното следва, че животът е Божий дар, който трябва да се съхранява, пази и защитава (затова и убийството и самоубийството се считат от Свещеното Писание и от Църквата за тежки грехове) и при възможност той трябва да се продължава. Свещеното Писание в Стария Завет говори, че Бог изцерява (Пс. 103/102:3; Ис. 30:26), а в Новия Самият въплътил се Бог не само дарува изцерение, не само дарува телесно здраве, но и със Своята смърт, възкресение и възнесение изцерява, възстановява и прославя човешката природа като прави хората съобразни на Себе Си (Рим. 8:29).[14]

Даряването на органи е израз на желание за помощ, на състрадание, и истинска любов и себежертвеност към ближния.[15] Желанието да бъде облекчен живота на ближния, като му бъде дарен някой необходим му орган, е истинско християнско подражение на Христос, подражание, към което св. ап. Павел приканва християните „станете ми подражатели, както съм аз на Христос” (1 Кор. 11:1). А Христос, призовавайки ни да Го следваме, казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате един към другиго” (Йн. 13:35).


[1] Новозаветните текстове са преведени по Nestle, A. (Hrg.) Das Neue Testament Griechisch und Deutsch, Stuttgart 1986.

[2] По въпроса за православното мнение по въпроса кое е Свещено Предание, Вж. Флоровски, Г. Библия, Църква, С. 2003 г.

[3] Библейската еврейска думата selem означава означава пластична картина, рисувана картина, образ, статуя. Вж. Gesenius, W. Hebrаеisches und aramаеisches Handwоеrterbuch, Berlin 1962.

[4] Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение православной веры, М. 1992, с. 80.

[5] Вж. Св. Григорий Палама в Patrologia Graeca (PG), Migne, J. (ed.)  t. 150, Paris 1865, col 1165 AB.

[6] Хронологията, която ползвам е заимствана от Шиваров, Н. Библейска археология, С. 1992.

[7] Срв. Вълчанов, Сл. Животът – дар Божий в Ширавов, Н. Вечното в двата библейски Завета, ВТ 1993, с. 63.

[8] Можем да допуснем, че това са само някои от случаите в които Господ Иисус Христос е възкресявал мъртъвци. Евангелията съдържат в себе си свидетелство за Божествеността на Христос, за Неговото възкресение както и за най-важинте моменти от Неговия земен живот и обществено служение. Безспорно има и много други чудеса, дела, слова на Христос, които не са били записани (Йн. 20:30). Макар и хиперболични, думите на писателя на Евангелието според Йоан „има и много други неща, които извърши Иисус, които ако се напише всяко едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги ” (Йн. 21:25), отразяват факта, чедумите и делата на Спасителя, които Той извършва по време на Своето служение на Земята, са много повече.

[9] Вж. Св. Теофилакт еп. Български, Тълкувание на Евангелието, Св. Гора Атон 2003, ч. 2, с. 670.

[10] В Библията, издание на Св. Синод тук думата „живота си” е преведена с „душата си”. Гръцката дума psyhe, която е налице в библейския гръцки текст (в научното издание на този текст направено от Е. Nestle и K. Aland) обаче има значение както на „душа”, така и на „живот” изобщо. Думата psyhe пък се използва от писателите на Библията за да се предаде с нея поне донякъде значението на богато семантичната еврейска дума nepes. Думата nepes освен душа, означава живот (в биологичния смисъл на думата), така и служи за описване на целия човек. Вж. Scharbert, J. Fleisch, Geist und Seele im Pentateusch, Stuttgart 1966, S. 42.

Така запознатият с еврейския начин на мислене слушател (респ. читател), при тези Христови думи, остава с вярното впечатление, че човек трябва както да посвети живота си в  служание на хората, така и при необходимост да жертва самия себе си.

[11] В старозаветно време под „ближен” (rea) освен близки роднини се разбира и сънародника, но „ближен” не се отнася до хора, които не са членове на богоизбрания Израилски народ,  а само до тези, които са в съюз (Завет) с Бога. Вж. Kellermann, D., rea в Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, Botterweck, J. (Hrg.), Stuttgart 1993, B. VII, S. 549 и сл.

[12] Думата kenosis, произлиза от глагола kenoо, който означава упразвам, лишавам се. В Еф. 2:6 за Христос се казва, че Той бидейки истински Бог е упразнил Себе Си. Това разбира се не означава, че Христос като се въплъщава и приема човешка природа (става истински Човек), престава да бъде Бог. Упразването трябва да се разбира в смисъл на доброволно обедняване, на доброволно смирение (срв. 2 Кор. 8:9). Вж. Mueller, U. Der Brief des Paulus an die Philipper, Theologischer Handkommentar zum Neuen Testanebt, 11/І, Leipzig 1993, S. 94.

[13] Тайнствата са свещенодействия (извършени от епископ или поставен от него свещеник) при които Бог ражда човека като нова твар, прощава му греховете, дава му залога на даровете на Светия Дух и го очиства, изцеряна, освещава, просвещава и прославя като го прави причастник на Себе Си. Повече за тайнствата вж. Св. Никола Кавасила, Семь словъ о жизни во Христе, М. 1874, с. 8 и сл.

[14] Вж. Свети Симеон Богослов, Творения, Свято-Троицкая-Сергиева Лавра 1993,  т. 3, с. 150.

[15] В официалната позиция на Светия Синод на Българската православна църква относно закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, се подчертава, че тя „възприема донорството и в проекция – трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм”. Цит. по еп. Наум, Църковен вестник, С. 2008, бр. 1., с. 1.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s