Проповед за празника на Света Анна по апостолското четиво за празника (произнесена на 09. 12. 2012 г.)

(4:22) Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. (4:23)  Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание. (4:24) Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, (4:25) понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; (4:26)  а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни (Гал. 4:22-26).

На пръв поглед тези думи  на свети ап. Павел, които той пише за Стария Завет, който в ст. 24 е окачествен като раждащ за робство, към християните в областта Галатия, противоречат на Христовите слова в Мат. 5:17, че Иисус Христос не е дошъл да разруши Закона или пророците, но да изпълни, както и на ап. Павловите слова в Рим, че Законът е свят, а заповедите – справедливи и добър.

Тогава изниква въпросът в какъв смисъл Стария Завет в ст. 24 е сравнен с робинята на Авраам и Сара – Агар и е написано, че той ражда за робство?

Без да се навлиза в твърде обширната тема за понятието berjt , което всъщност означава „съюз“, „договор“, а не „завет“, трябва да отбележим само, че Бог сключва съюз, договор с Израил след като го извежда от Египетската земя, от дома на робството и по чуден начин го превежда през т. нар. Тръстиково море. Какво всъщност представлява договорът между Господ (Яхве) и Израил?

В Хетското царство от 14 в. пр. Хр., т. е. време, доста близко до времето на изхода, който традиционно се свързва с фараона Рамзес II и се датира ок. 13 в. пр. Хр., са запазени договори, на хетски владетели с васални на тях царе. Договорът започва с представянето на Хетския цар „Аз съм великото слънце, царят на Хати“, след което следват клаузите на договора, който царят на хетите налага на победения от него народ: 1. Да нямаш друг господар освен мене, недей да се съюзяваш с никого, за да кроиш заговори срещу мене, защото не ще останеш ненаказан. 3. Ако ти спазваш тези условия, то аз ще те защитавам и пазя и ти ще добруваш в моето царство. От пръв поглед може да се забележи прилика с първите заповеди от Декалога, както и с някои от заповедите на Моисеевия закон. Естествено е да има прилики във формулирането на старозаветните заповеди и клаузите в договорите, защото жанрът завет е устойчив жанр, както понастоящем напр. имаме правила за написване на молба, или на официално писмо. Т. е. начинът на формулировка е своеобразен шаблон. Следователно, важен е смисълът, който се влага. А той е доста различен.

В договора, който Господ сключва с Израил няма принуда: Бог казва, че Израил има право да избира между следването на Божиите слова и злото, но в последния случай Израил ще страда, не защото Бог е жесток, а защото чрез неспазване на Божиите заповеди Израил ще отпадне от живия и животворящ Бог (Втор. 30:19). Основното задължение на Израил спрямо Бога, смисълът на целия Закон, както и Господ Иисус Христос потвърждава (Мат. 22:37 и парал.) може да се изрази синтезирано в следните думи: „Слушай, Израилю: Господ Бог наш е Господ един. Да обичаш, Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялото си същество и с всичката си сила“ (Втор. 6:4-5). Ако Израил няма други богове, освен Господ, то Господ се задължава да се грижи за Израил, да го избавя, включително и да воюва срещу неговите езически врагове, естествено с цел предпазване на народа от идолопоклонство. Целта на Бога е да избере един народ, който да бъде светилник на останалите езически народи, та те, виждайки как Бог помага на Израил и как се грижи за него, да познаят в Господ единият и истински Бог и да се обърнат към Него. Именно с тази цел Бог постановява Завета – за да доведе до Себе си Израил и всички останали народи на Земята.

И тука се явява един проблем от новозаветно, от ап. Павлово гледище – грехът. Грехът като последица от грехопадението на праотците Адам и Ева. Проблемът за праотеческия грях и неговите последици е централна тема в Догматиката, тя не може да се предаде и да се изчерпи в няколко беседи, още по-малко в една проповед. Затова ще бъде споменато, че поради фактът, че думата “adam” (на библейски еврейски) означава както собственото име на първия мъж – Адам, така и на всеки човек изобщо. Грехът, извършен от Адам и Ева засяга цялата човешка природа, така че тя има нужда от изцерение, от възстановяване, от изкупление от обОжение. Една от последиците от праотеческия грях е тази, че човечеството след грехопадението не може само да си възвърне богопричастността, която Адам и Ева са имали. Затова и никой старозаветен праведник, дори да би могъл да изпълни всички Божии слова не е могъл да изцери, да възстанови съм блаженото богообщение и богопричастност. Именно, обяснява св. ап. Павел, тука идва Законът,  за да покаже, че грехът е грях, че човек сам не може да изпълни Закона, даден от Бога чрез Моисей. Св. ап. Павел в своите послания (основно в Римляни и Галатяни) обстойно аргументира, че старозаветното човечество чрез Закона не може да възстанови богообщението. Тогава защо е даден Закона? Той, според ап. Павловото богословие, освен за да свидетелства за всеобщността на греха, за неизбежността на греха е даден и като надежда – за да събуди копнежа на старозаветното човечество към изкупление, към прощение, към изцерение. В Посланието до Евреите това ап. Павлово богословие разглежда както старозаветните заповеди, така старозаветния култ, така старозаветните праведници Авраам, Исаак, Яков, Моисей и др. като предизобразяващи идването на Господ Иисус Христос. В посланието си до Галатяни в 3:24 „Така Законът стана за нас детеводител към Христа“. Старият Завет е водач към Христос, съвършеният нов Адам, който като се въплъти със Своето служение, кръстна смърт, възкресение и възнесение, изкупи, изцери, възстанови, прослави и обОжи човешкото естество, направи го причастно на Света Троица. Следователно Старият Завет е добър, свят и праведен, защото той води към Новия, без при идването на Новия Завет, Старият, така да се каже да остарява, да става ненужен. Напротив, той винаги е бил, е и ще бъде свидетел и водител към Христа през всички векове до свършека на света.

В църквата в Галатия е имало много юдеи, които са станали християни и които са смятали, че Моисеевият Закон е валиден и след Христос. Ап. Павел, пишейки посланието и тези стихове, обяснява, че Законът, робството на греха, и в този смисъл Законът като Агар е до Христа, до Него. Този Закон съответства на земния Йерусалим, част от жителите на който град отхвърлиха Иисус Христос. Следователно за галатяните, а и за всички християни няма смисъл, бидейки причастни на Христа, да продължават да спазват заповедите на Моисеевия Закон, защото те, в старозаветната им формулировка, имат детеводителен смисъл. Старият Закон е изпълнен. Господ Иисус Христос е единственият Човек, Който успя да изпълни Моисеевия Закон и Стария Завет. Но, на базата на Стария, без да го омаловажава, още по-малко без да го отрича, Той го преобрази, надгради, издигна го на ново духовно ниво. Господ Иисус Христос изпълни Закона и победи греха и смъртта. Така Господ Иисус Христос въведе не само Галатяните, но и всички човеци в горния, небесен Йерусалим, който е майка на всички ни. Това въвеждане в горния Йерусалим се изразява най-ясно във факта, че в Христа човешкото естество седи отдясно на Бог Отец (Пс. 110/109). Именно това дава на нас, които сме кръстени в Него не само морална, но онтологична възможност бидейки причастни на Христа да живеем в благодатта на Новия Завет и бидейки съобщници на Христа, да бъдем съвъзкресени с Него, да бъдем причастни на Света Троица, да седим отдясно на Христа. Именно тази надежда за изкупление, възстановяване, обОжение и най-тясно, неизказано богообщщение са имали, макар и смътно, старозаветните праведници. Една от тях е днес честваната света Анна, която Бог дари с възможността да бъде непосредствено близко до Него като роди Неговата майка – св. Дева Мария. Името “Анна” (на библ. Евр. Ханна), означава помилвана. Според преданието света Анна беше неплодна, но явно тя е имала несекващо упование на Бога, въпреки разпространеното мнение, че щом дадена жена е безплодна, то тя е грешница. Света Анна не се отказа да вярва, да се доверява, да се уповава на Бога. И именно явно с тази непоколебима вяра, надежда, упование тя се отдаде на Бога. И Бог не я разочарова, защото не  само ѝ подари рожба, но наистина я помилва като я направи Своя причастница. Нека по нейните молитви Бог и нас да помилва и да ни дава ние винаги да сме Му причастни, следвайки неговите новозаветни заповеди. Амин!

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s