Гарван и славей

Веднъж на едно горско тържество славеят бе поканен да изпее няколко песни. Без да парадира със своя прекрасен глас, той дори леко се смути от тишината, която настана докато той пееше и съвсем не знаеше къде да застане, когато оглушителни овации завладяха гората след неговото изпълнение. Славеят се поклони и побърза свенливо да напусне горската сцена. Искаше да е сам, за да пее на Бога. Затова той търпеливо зачака края на тържеството зад кулисите. Едва го дочака. Тъкмо се готвеше да си тръгне, за да бъде насаме, далече от глъчта на празнуващите горски животни, когато изневиделица зад сцената се появи гарванът. Той крачеше, поклащайки се, за да се виждат перата му и гордо беше вдигнал глава. Приближи се до славея и му подвикна:

– Сивушко, ти не пееш лошо. Искам да ти дойда на гости и да попеем заедно. Аз зная, че имам хубав глас, но искам да попея с теб, да се поупражня, за да впечатля горските животни. Повечето от тях не оценяват моя глас и си запушват ушите когато аз пея.

Славеят смирено отвърна:

– Знаеш ли, най-важното е че имаш желание и с упражнения може някой ден да завладееш със своето пеене сърцата на горските животни.

Така гарванът започна да посещава славея, за да пеят заедно. Още след първите три посещения гарванът беше убеден, че вече е изучил тънкостите на сладкогласното пеене и реши да направи съвместен концерт със славея. Без да се допита до славея, гарванът определи ден и час и след дълго оповестяване, разлепи плакати на всички горски дървета. Разбира се, на първо място беше поставил своето име. За тази си постъпка гарванът имаше обяснение: „Наистина, със славея сме партньори в пеенето и приятели. Имаме еднакви гласови данни, но моето име трябва да е на първо място не само защото аз съм несравнено по-красив от славея, но и защото аз съм по-инициативен – славеят винаги се крие и не желае да се изявява освен при крайна необходимост. Аз пък не искам моят великолепен глас и творчески талант да не радва горските животни, да не бъде оценен и затова искам да пея”. На първия съвместен концерт на гарвана и славея бяха дошли доста горски животни от любопитство как славеят ще пее с гарвана и най-вече искаха да чуят техния дует. Естествено, докато гарванът грачеше, някои от публиката бяха запушили ушите си и особено на финалния дует, когато можеше още по-ясно да се сравни гарванското грачене с ангелогласното пеене на славея. Докато двамата заедно пееха някои животни си казаха: „Вероятно ние не разбираме от пеене щом славеят допуска гарвана като равнопоставен негов партньор. Явно гарванът наистина е пропял”. След тази изява се мина още един месец – не повече. Гарванът организира самостоятелен концерт, на който славеят имаше само едно финално соло. И въпреки че гракането на гарвана беше станало още по-ужасно, заради огромното му високомерие, повечето горски животни бяха убедени, че гарванът е равнославеен. За това им убеждение подпомогна и фактът, че на последното соло славеят беше затворил очи в единия ъгъл на сцената и пееше за Бога, а не за собствена слава, нито за да се хареса на публиката. А горската публика не прощава на тези, които не пеят само и единствено за нея и не я възпяват. Затова и след гарванското гракане имаше бурни овации, а след славеевото соло се чу само глух опит за ръкопляскане, идещ от задните редици. След този концерт гарванът отиде при славея и му каза:

– Видя ли! Вече пея много по-добре от тебе! Мисля си, че не е зле да започнеш да идваш на уроци при менe!…

Славеят въздъхна тихо и нищо не каза. Наведе главата си. Той не беше сърдит – беше радостен, че може да пее и пее за Бога. Това беше най-важното. Разбира се, той запази достойнството си и не отиде на уроци при гарвана. Това озлоби последния. Той реши че славеят е твърде горд и че трябва да му  бъде даден смирителен урок. Затова гарванът организира концерт на който славеят да бъде посрамен и развенчан. Подготовката за концерта беше няколко седмици. Гарванът се постара да убеди всички горски животни да присъстват. Дори чрез свои роднини покани и горските животни от съседни гори и от Африка – царя лъв. Славеят отново имаше правото да изпее последното соло, но този път това беше с цел неговото окончателно детрониране и опозоряване. Дойде уреченият ден. Около горската сцена се бяха събрали всички поканени животни защото рекламата и плакатът за концерта, естествено направени от гарвана, бяха твърде предизвикателни – „Ангелогластият гарван и новоначалният в пеенето славей – финал”. Гарванът грачеше ужасяващо около един час. Но о, чудо! Почти всички горски животни, само с няколко малки изключения, единодушно аплодираха гарвана и дори го извикаха трикратно на бис. Славеят гледаше смаян, но отново не се обиди. Той беше влязъл в сърцето си и там, без всякакъв видим знак, тайно славеше Бога, за Когото той пееше и Комуто беше отдал целия си живот. Славеят дотолкова се беше потопил в Бога и Бог дотолкова беше обзел сърцето му, че когато застана на сцената, за да изпее последното си соло, славеят стоеше безмълвен и безгласен. Минутите минаваха, а от славея не се чуваше никаква нота, дори невярна. Отначало тълпата леко се смая на мълчанието на славея. Почака така умълчана няколко минути и като видя, че славеят не пее, закрещя: „Долу славеят! Той наистина е посредствен! Той вече не може да пее! Да живее ангелогласният гарван! Да живее ангелогласният гарван… Да живеее!”. Незнайно откъде към славея полетяха домати и сурови, развалени яйца. Славеят не усещаше нищо. Една сълза се търколи от очите му, но тази сълза не беше от това, че той бе явно, безжалостно и неправедно унизен и обруган. Тази сълза беше поради молитвата на славея към Бога, а тя беше за това всички животни да пеят на Бога вътре в сърцата си. Но тълпата, а още по малко гарванът, не разбра неговата сълза – всички си помислиха, че славеят плаче поради наранената си и срината гордост…

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

8 Responses to Гарван и славей

  1. Rayna says:

    Ани, много вълнуващо и поучително есе. Благодаря. Не спираш да ме изненадваш!

  2. Todor Valkov says:

    Благодаря ти Ани!!!

  3. Радослав Йовчев says:

    Чудна басня!…
    Защо ли ми е позната – болезнено?… 🙂

  4. Ira says:

    Скоро не бях чела нещо по-мъдро и поучително.Благодаря!!!

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s