Пророк Захария за въплъщението и личността на Иисус Христос

Очакванията и жаждата за Неговото идване особено се засилили след Вавилонския плен (538 г. пр. Хр.). Бог известил чрез св. пророк Захария не само идването на Изкупителя, но и уникалността на Неговата личност и служението Му като Цар и Първосвещеник едновременно.

1. Пророчество за въплъщаването
на Господ Иисус Христос

„Ликувай и весели се, дъще на Сион, защото ето, Аз идвам и ще се поселя сред теб, каза Господ. И много народи ще се присъединят към Господ в онзи ден и ще Му бъдат народ и ще се поселя сред теб. Тогава ще познаеш че Господ Саваот ме е пратил при теб. И ще притежава Господ Юда  на светата земята като Свой дял и пак ще избере Йерусалим. Да мълчи всяка плът пред лицето на  Господ защото Той се събужда от светото Си  обиталище”[1] (Зах.2:14-17)[2].

В стих 14 се призовава дъщерята Сионова да ликува поради божието поселване сред старозаветната общност и ставането на Бога от светото Му обиталище. Призивът “ликувай и весели се” е отправен към дъщерята Сионова, т. е. към Йерусалим.[3] Думата „дъще” се употребява като обръщение към някой град (срв. Ис. 1:8, 47:1, Ам. 5:2 и др.). Вероятно с тази дума се изказва красотата и устроеността на града сравнение с останалите населени места.

Първата половина на ст. 11 е заимствана от Втор. 32:9, където Израил е наречен “избран народ”.[4] Според Свещеното Писание на Стария Завет Господ придобива Израил за свой избран народ (bahar)* не заради някакви особени негови предимства пред останалите народи, а поради това, че Бог обича Израил (вж. Втор. 7:7-8). Доказателство за дейната божия любов е извеждането на израилския народ от „дома на робството” (bejt abadim)*, т. е. от Египет (вж. Изх. 20:2, Втор. 7:8). Избирането на Израил от Бога не е негова привилегия, а е задължение той да запази вярата си в единия Бог сред окръжаващите го езически народи. Ако Израил не съхрани вярата си в Господ тогава той не може да продължи да бъде Негов собствен народ.[5] Това определение за Израил, че ще бъде избран, т. е. собствен на Яхве, се изпълнява в пълнота чрез въплъщението на Бог Слово.[6] Изкупителното дело на Спасителя довело до обръщането на “много народи” (т. е. на езичниците) към Господ и тяхното присъединяване към Църквата.[7]

Ст. 17 започва със заръката “мълчете, тихо!” Според тълкуванието на E. Hartzell върху тези думи „има особена причина за тишина – Бог се вдига от светото Си обиталище[8]… Това е картината на едно животно (лъв), което става внезапно от скришното си леговище и се отърсва. Лъвът от Юда се е надигнал от скривалището си. Никой не е подозирал, че Той е там. Никой не се е страхувал от мощта и присъствието Му… Но когато се изправя, те (т. е. враговете Му) се вцепеняват, дори близките Му са обзети от благоговение.”[9]

С употребения антропоморфизъм „Той (т. е. Бог – б. а.) се събужда от светото Си  обиталище”, пророк Захария картинно предава активната божия намеса в хода на историята на Израил. Бог не само се грижи за народа Си, Той идва за да вземе в Свое владение както еврейския народ, така и онези от езическите народи, които пожелаят да се присъединят към Бога. Това божие ставане се изяснява от светоотеческото тълкувание като указание за въплъщаването на Второто Лице на Св. Троица – Бог Слово.[10] Той се въплъщава от любов към падналото човечество (Иоан 3:16). Този, Който е безграничен, приема да се роди в скромната обстановка на витлеемската пещера. Този, Който е сътворил вековете и е разпрострял небесата, се ражда от Дева и бива повит в пелени (Лука 2:7). “И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът”… (1 Тим. 3:16).

След въплъщаването на Бог Слово и земното Му служение множество езичници са се присъединили към Църквата и са изповядали вярата си в Христос (за разлика от голяма част от юдеите).

2. Идването на
Божия Раб – Младочката

“Хайде, чуй Иисусе, първосвещенико, ти и събратята ти, които остават пред лицето ти, защото те са мъже благонадеждни, защото ето, Аз довеждам Моя раб – Младочката ” (Зах. 3:8)

Стихът започва с думата “’чуй”,[11] с която се цели да се привлече вниманието на първосвещеник Иисус и на неговите събратя свещеници, защото Бог извършва велико дело – Той праща Своя раб. Думата ‘ebed освен със значението „раб” се употребява за означаване на служението, което изпълняват различни царски служители (2 Цар. 15:21). Служителите, които заемат твърде отговорни постове в държавата (напр. министри, военачалници) са „раби” (‘abadim) на царя.[12] Всички вярващи в Стария Завет също се наричат “раби на Господ” (Пс. 112:1, 134:1 и др). Думата „раб” следователно има значение на служител изобщо. Син Божи, се нарича раб поради това, че Той е трябвало да изпълни Божията воля (срв. Фил. 2:7) и Той доброволно я изпълнил (срв. Ис. 52:13- 53:12).

Думата “младочка” означава “издънка, филиз”.[13] Тя е термин, с който пророците описват царя, който ще произлезе от Давид. Тази дума се среща при много пророци, които я употребяват по отношение на месианския цар. Тя има събирателен смисъл и е една от месианските титли.[14]

Въпреки че някои  тълкуватели изясняват тази стих напълно в исторически смисъл,[15] като отнасят думата “младочка” единствено към Зоровавел, ясно и недвусмислено е, че в текста става дума за Младочка, Която ще се яви в бъдеще, а Зоровавел вече се е явил на политическата сцена. Думите в следващия стих (ст. 9), че Младочката (която в този стих се нарича камък) ще заглади греха на земята в един ден, остават непонятни, ако са отнесени към който и да е човек, но отнесени към Богочовека, те намират своето изпълнение в деня, в който Той чрез страданията Си на кръста ни е изкупил от греха.

За да допълним образа, който прор. Захария изгражда на младочката, ще разгледаме две от паралелните места, където се говори за праведна младочка – Йер. 23:5 и Ис. 11:1-2.

“Ето, идват дни, каза Господ, и ще въздигна на Давид праведна Младочка и цар ще царува и той ще постъпва разумно и ще извършва съд и правда на земята ” (Иер. 23:5).

Както въздигането на тази младочка е станало по чуден начин, така чудно е и явяването на Спасителя в света. Сам Бог въздигнал Младочка от царския род на Давид и то от “корен, който вече е изсъхнал за царския престол”.[16]

“И ще произлезе Младочка от ствола на Йесей и Клонка ще произрастне от корена му. И ще почива върху Него Духът на Господ: дух на мъдрост и знание, дух на съвет и сила, дух на знание и страх от Господ” (Ис.11:1-2).

Тук от отсечения ствол по чуден начин изникнал филиз, въпреки че наглед това било невъзможно, но не и за Бога, защото за Него няма нищо невъзможно (срв. Лука 1:37).

Давидовият царски род загубил властта заради греховете на своите представители и най-вече заради идолопоклонството и отстъплението им от Яхве.[17] Не случайно тук е споменато само името на Йесей. Това прор. Исаия прави вероятно заради нечестието на давидовите потомци (чието име иначе трябваше да спомене), които са се увличали по идолопоклонство (най-вече царете Озия и Ахаз).

Младочката ще притежава в пълнота даровете на Светия Дух: дух на премъдрост и разум (т. е. практическа мъдрост в живота и интелектуални способности), дух на съвет и сила,[18] дух на знание и благочестие.[19]

Месия, праведната Младочка, ще притежава в пълнота даровете на Светия Дух. Той не само ще ги притежава, но и ще преподаде благодатните дарове на Светия Дух на повярвалите в Него и станали членове на Църквата, на която Той е както Основател, така и Основа.

3. Камъкът със седем очи

“Защото ето, камъкът, Който Аз поставям пред лицето ти, на този един камък има седем очи. Ето, Аз ще издялам начертанието му, каза Господ Саваот, и ще отстраня греха на тази земя в един ден” (Зах. 3:9).

Въпреки, че този камък е разбиран от тълкувателите по различен начин,[20]

както тук, така и на много места в Свещеното Писание, под думата “камък” се разбира Месия – Господ Иисус Христос (срв. Пс. 117:22-23; 1 Петр. 2:7, Рим. 9:33, 1 Кор. 3:2, 10:4).

Св. прор. Исаия допълва образа на камъка – Христос така: “Ето, Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, краеъгълен, драгоцен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами” (Ис. 28:16).

Господ Иисус Христос е Камък, защото Той е Основа на Своята Църква (Еф. 2:20). Сам Господ говори така за Себе Си: “И който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже” (Мат. 21:44).

Числото седем означава пълнота и завършеност, а окото е символ на всезнание и небесен промисъл (срв. 2 Парал. 16: 9; Йов. 34:21; Пс. 65:7; Притч. 15:3; Зах. 4:10 и др.). Седемте очи символизират “пълнотата на знанието присъщи на камъка”.[21]

Камъкът, за който се говори в Зах. 3:9, е Господ Иисус Христос, а “начертание”[22] е надписа на кръста Му. “Това (пророчеството на Захария – б. а.) се сбъдва на Голгота, където има надпис на кръста – „Иисус Назорей – Цар Юдейски”[23].

Най-вероятно изразът “в един ден” (bejom ’ehad) означава, че денят на Христовото разпятие и смърт няма нужда да се повтаря – изкупителното дело, което Месия извършил е веднъж завинаги завършено (Евр. 10:10).

ІV. Двете маслини

„Тогава отговорих и му казах: кои са онези две маслини отдясно и отляво на свещника”? И пак му отговорих и му казах: „кои са двете маслинени клонки, които чрез двете златни тръбички изливат от себе си златен елей”. И той ми рече и каза: „нима не знаеш кои са тези?” И казах: „не (зная)[24] господарю”. Тогава той каза: „Онези са двамата помазаника с елей, които стоят пред Господ на цялата земя”” (Зах. 4:11-14).

Интерес в светия пророк са предизвикали двете маслини, които през две златни тръбички изливат от себе си златен елей. Ангел-тълкувател изяснил на пророка, че това са двамата помазаника с елей (benej hajshar – букв. синове на елея), “които стоят пред Господ на цялата земя”.

Под двамата помазаника с елей трябва да се разбират двамата представители на народа – Зоровавел и Иисус.

Особен интерес представлява тълкуванието на M. Bic, който отнася изпълнението на видението в края на вековете и приема, че двамата помазаника с елей са идентични с двете маслинени дървета, за които се говори в Откр. 11:4, и прави извода, че това са пророците Моисей и Илия.[25]

Едно от любимите сравнения на човека в Библията е с дърво, понеже то получава живителни сокове не от себе си, а от почвата, така и човека съществува, благодарение на Божията милост. Дървото най-често е образ на благочестивия човек (Пс. 1), който е като “посаден при Бога” (Пс. 87:9). В случая, двете маслинени клончета също означават двама слуги на Бога, които предстоят пред Него и са посредници, чрез които Божиите дарове се предават на народа (вж. ст. 12). Тези представители са Иисус и Зоровавел, които произлизат от първосвещенически и царски род. Те са двата маслинени клона и от своя страна са предобрази на земното служение на Месия – Господ Иисус Христос. Само едната и уникална в човешката история Личност на Богочовека съчета в Себе Си тези две служения – първосвещеническото и царското. Като истински Първосвещеник Христос принесе Себе Се в жертва (Евр. 7:26-27), а като истински Цар и Бог, Той възкръсна от мъртвите, възнесе Се и ще дойде пак, за да установи вечното Си царство.


[1] Стиховете са предадени според  Масоретския текст (МТ). Biblia Hebraica, Kittel, R. (Hrg.). Stuttgart 1983.

[2] Стиховете 14-17 според МТ съответстват на Зах. 2:10-13 в Библия (Синодално издателство), С. 1998 г.

[3] Под думата “Сион” трябва да се разбира гр. Йерусалим, тъй като Сион е един от хълмовете на града, на който бил построен храмът и следователно той е най-важната част от града.

[4] Тук са употребени думите heleq* (дял, част) и hahalah* (наследство, притежание, собственост). Преводът на библейските еврейски думи, отбелязани със символа *, е по Gesenius, W. Hebräisches und aramäisches Handwörterbuch über das Alte Testament. Berlin-Göttingen-Heidelberg 1962.

[5] Вж. Seebass, H. Theologisches Wörterbuch zum Alten Testament, Botterweck, G. (Hrg.). Bd. 1, Stuttgart 1973, , S. 604.

[6] Вж. Keil, Fr. Bibеlkommentar über die zwölf kleinen Propheten. Leipzig 1866, S. 538.

[7] Подобно разбиране се основава на спецификата на библейската еврейска дума gojm. Освен като „народи” тя може да се преведе и с думата „езичници”.

[8] В Масоретския текст (MT) стоят думите mimmeon – “от  обиталище”. В превода на Septuaginta (LXX – те) е записано ek nefelwn (от облаците). Оттук и в Славянската Библия преводът е: “изъ облакъ”. Във Vulgata думите mimmeon се превеждат с латинския им еквивалент  de habitaculo – от обиталището. Библейските еврейски думи mimmeon, както и останалите, които са написани без символа (*), са преведени по Reiner-Friedmann-Edel, Hebräisch-Deutsch Präparation zu den zwölf kleinen Profeten, II (Micha bis Malachi). Marburg 1977.

[9] Цит. по Hartzell, E. Haggai, Zechariah, Malachi, Milwaukee. Wisconsin 1973, p. 48.

[10] Св. Кирил Александрийски, Толкование на пророков Захарию и Малахию, Сергиев Посад, 1889 г., т. 63, с. 29.

[11] Към думата “чуй, изслушай” – šema‘ е прибавена частицата na’, която служи за усилване на подканата и би следвало това да се предаде с думите: “Хайде чуй” или „изслушай”! Вж. Gesenius, W. Hebräische Grammatik. Berlin – Göttingen – Heidelberg 1908, S. 105.

[12] Вж. Шиваров, Н. Страдащият раб Господен във Вечното в двата библейски Завета, Шиваров, Н., Вълчанов, Сл. Велико Търново, 1993 г., с. 222.

[13] Думата semah (младочка) в Septuaginta е предадена с думата Anatolh – изток. Изток има много по-всеобхватно значение отколкото младочка. Думата “изток” включва в себе си всичко, което произлиза, израства, появява се – следователно и думата “младочка”. Изток Спасителят се нарича и заради това, че Той е истинската Светлина, “която просвещава всеки човек идващ на света” (Иоан 1:9).

Думата „младочка” е преведена с „изток” и в сирийския превод Пешито. Във Vulgata, подобно на Septuaginta, semah е преведена с думата Orientum. В Славянската Библия стои думата Âîñòîêъ

[14] За това свидетелства таргумът, който в Йер. 23:5 е заменил думата semah с думата mašjah – Месия. Вж. забележка “b” към. Йер. 23:5 в  Biblia Hebraica на R. Kittel.

[15] Напр. Sellin, E. Das Zwölfprophetenbuch. Leipzig 1930, S. 499.

[16] Цит по Шиваров, Н. Тълкувание на пророк Йеремия, С. 1974 г., с. 80.

[17] Вж. Пиперов, Б. Тълкувание на книгата на пророк Исаия, С. 1982 г., с. 38.

[18] Тази дума не е израз на физическа сила, въпреки, че тя се използва във военното дело. В Ис. 9:6 притежаващият сила (geburah) е наречен княз на мира и следователно Месия е носител на мир.

[19] Тези дарове стоят в тясна връзка с вярата в Яхве, която не остава само едно особено интелектуално знание, а се проявява в благочестиви дела на вярата. По Шиваров, Н. Лекции по Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет (под  печат).

[20] Ние ще се задоволим с един малък списък съставен от Rignell, относно тълкуването на камъка: 1. Основният камък на храма – Hitzig, F., Wright, H., 2. Ключовият камък в строежа на храма – Marti, K., Nowack, 3. Храмовата твърдина – Schmidt, H., 4. Скъпоценен камък за корона – Gressmann, H., 5. Украсен камък за одеждата на първосвещеника – Mithell, G. По Bic, M. Das Buch Sacharia. Berlin 1962, S. 51.

[21] Цит. по Feinberg, Ch. The Minor Prophets. Chicago 1976, S. 287.

[22] Думите mepiteah pituhah – “ще издялам начертанието му” в Septuaginta са предадени с  orussw boqron – ще издълбая ров. От тук в Славянската Библия преводът е изрыю ровъ. Във Vulgata преводът е сaelado sculpturam – т. е. по МТ.

[23] Hartzel, E. Op. zit., p. 56.

[24] Думите за които е използван наклонен шрифт не се съдържат в текста, а са добавени за яснота.

 [25] В подкрепа на своята теза, той привежда Лук. 9:30, където двамата велики старозаветни мъже се явяват като представители на Закова (Моисей) и на пророците (Илия). Bic, M. Op. zit., S. 59.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s