Някои аспекти на понятието “свят” в Стария Завет

…бъдете свети, защото Аз,
Господ, Бог ваш, съм свет” /Лев. 19:2/

Светостта е божествено свойство и е присъща само на Господ /Вж. Ис. 6:3/. Но Бог, обичайки човека, го сътворява по Свой образ и го призовава към неизразимо и непрестанно общение с Себе Си. А общувайки с Бога човек придобива от Него като благодатен дар святост и богоподобие /Бит. 1:26-27/. Светостта на човека е следствие на причастността към Бога и принадлежността само на Него. Човек бива осветен и става свят именно когато общува с Бога, а без Бога той не може да бъде свят защото като същество сам по себе си не притежава светостта.

Бог освещава всичко посветено на Него – скинията /палатка, шатра в която се извършват богослуженията до построяването на Соломоновия храм/ и богослужебните одежди. Бог е навсякъде, но Той и Неговата слава /шекина – библ. евр. Славата на Яхве, според някои св. отци, е Господ Иисус Христос/ особено присъстват в скинията /Изх. 29:43/ и в храма /3 Царств. 10:1/. Бог сам освещава посветените Му култови предмети и жертви, а чрез тях и тези, които Му ги принасят. Според Свещеното Писание на Стария Завет чрез докосването до свят предмет или жертва човек се освещава /Вж. Изх. 29:37, Лев 6:18 и др./, ето защо до посветеното на Бога могат да се допират само посветените за служение първосвещеник и свещеници /Изх. 40:13/. Чрез забраната непосветен да се докосва до посветеното на Бога се цели избягване на осветскостяването /секуларизация/ на култа, както и увлечението в езичество, а не се мисли, че освещаването е чисто механично, т. е. не става само поради допирането до светинята. Светинята довежда човека до Бога и така човек общува със Светия, затова се изисква към нея да се пристъпва със страх божи.

Освещаването е следствие от божието снизхождение и благоволение към човека. Бог освещава цялото творение – живо и неживо именно заради човека и чрез човека. Човечеството от своя страна трябва да приведе тварите и цялата природа към нейния Творец като по този начин ги принесе на Бога. Това освещаване на творението от Твореца и чрез човека е една от важните цели на човешкото съществуване.

На Бога се посвещава и всяко първородно от мъжки пол /от човек  до добитък – вж. Изх. 13:2/, както и далите обет за доброволно назорейство. Назореите дават обет за въздържание от вино и силно упойващи питиета, като дори не вкусват плода на лозата, не стрижат косите си и не се допират до тялото на починалите си родители  през цялото време на обета им /Вж. Числ 6:2, 4, 6, 8-9 и др/.

Чрез акта на посвещаването /в новозаветните времена то става чрез тайнствата Кръщение, Миропомазване, Изповед, Евхаристия, а за някои и Свещенство/ човек се отдава на Яхве и на Божията воля, като изпълнява само каквото е угодно на Господ, богоугодното пък е записано в Неговия закон /на библ. евр. тора – поучение, наставление/.

Освещаването и посвещаването в Стария Завет са тясно свързани с идеята за отделянето. Неговият смисъл е отстраняване от греха и похотите на света. Отделянето от света не е израз на желание за бягство от него или става защото светът е зъл. Отделеният се уединява за да принадлежи само и единствено на Бога. В света обаче царуват грехът и непознаването на Бога /срв. І Иоан 5:19, І Кор. 1:21/ затова човекът, който иска да служи на Господ трябва да се отрече от делата на света. Така отделеният става свят чрез изпълнението на божите заповеди.

Светостта е единствената свобода за човека защото единствено изпълнявайки божията воля човек престава да бъде роб на греха. Светостта е естественото състояние на човека тъй като противното на нея – грехът е духовна смърт /физическата също е следствие на грехопадението/ и отделяне от Бога. Знаейки, че светостта е насъщна за човека Бог зове народа на Израил така: „Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш), и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои” /Лев. 20:26/. Отделянето на Израил от другите народи не е поради това, че Бог ги пренебрегва, а поради необходимостта еврейският народ да съхрани вярата в единия и истински Бог и с нея да просвети света.

Светият и посветеното в Стария Завет са божи дял /хелек – библ. евр./, божие наследие /нахала – библ. евр./ и божие притежание. Те са избрани /бахар – библ. евр./ от Бога за да бъдат свидетели и свидетелство за истинността на Яхве, на Неговите дела и обещания към Израил.

Следствия от светостта /изяснени напълно в Свещеното Писание на Новия Завет/ са прилепянето към Бога и съчетаването с Бога, ставането на „един дух с Него” /І Кор 6:17/. Последното не означава обезличаване на човека, напротив, означава неговото оличностяване /обожение/. Според светите отци човек общува с Бога в отношения подобни на най-чист духовен брак  /идея, заимствана от Стария Завет/. В този съюз Бог не престава да бъде Бог и човека – човек, но се заличава пропастта между тварното и нетварния Бог. Бог по благодат постоянно и неизказано пребъдва в човека и човек в Бога. Светостта следователно е необходима за нас за да можем да ставаме повече себе си в и чрез Христос и за да можем постоянно да общуваме с Него. Тя е възможна само и единствено чрез изпълняването на Божията воля, като е благодатен дар на Божията милост и любов и трябва да се постигне от всички хора, в земния ни живот. Господ Иисус Христос говори, че царството божие трябва да е вътре в нас /Лук. 17:21/, т. е. ние трябва да придобием Светия Дух и да зацаруваме с Бога над страстите и похотите си. Когато ги победим напълно ще придобием Христос и ще станем „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити” /І Петр. 2:9/. Само така ние можем да изпълним дадената ни божия заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” /Мат. 5:48/.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

2 Responses to Някои аспекти на понятието “свят” в Стария Завет

  1. radoyov says:

    “Бог снизхожа към човека, за да възхожда човек към Бога.”
    Св. Атанасий Велики

    • amarinova says:

      Да, именно св. Атанасий Велики, в своето “Слово за въплъщението на Словото (Логоса)” е успях да направи известни думите на св. Ириней Лионски, който в една от “Пет книги срещу ересите” пише: “Синът Божий стана син на Адам, син Човешки, за да станат синовете на Адам, синове на Бога” :). Затова според св. Максим Изповедник дори и да нямаше грях на праотците пак щеше да има въплъщение на Словото, за да се премахне преградата между нетварния Бог и тварния човек.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s