Великият химн за слънцето от Ехнатон и Псалом 103

Религията в древния Ориент е била не само една традиционна проява, която се явява носител на национална или родова памет и идентичност. Тя е обхващала всички страни на обществото. На Бог (респ. божествата) не им е отредено строго определено пространство и време, както често пъти ние, в секуларизираното ни общество, правим. Така животът на принципа “литургия след Литургията” при нас не рядко се свежда само до разговори помежду ни след Богослужение, което само по себе си не е нещо лошо, вместо да бъде едно постоянно богослужение в личния ни живот. В древния свят дори и области, които за нас са “самопонятно” далеч от религията, са били наситени с нейното присъствие.1

С особена сила това се отнася за литературата и най-вече за поезията, защото чрез нея човешката душа се разтваря и може да изразява най-съкровените трепети в своето молитвено богообщение. Поезията дава възможност и на другите да станат причастни на индивидуалния религиозен опит. Разцветът на религиозната литература е тясно свързан както с усилен религиозен живот, така и със създаването на висока култура, на духовност, на това което ние наричаме с метафората “златен век”.

В Ориента особено се откроява един представител и виновник за такъв период в историята на Египет – фараонът Аменхотеп ІV, известен още под името Ехнатон. Той слага двойната корона на Египет като втори син на Аменхотеп ІІІ (1402-1364) и царица Тейе, след смърта на брат си Тутмос. Още в първите години на своето властване (1364-1347)2. Той заедно със съпругата си Нефертити изграждат нова столица за своето царство, град който фараонът назовава Ахетатон (Хоризонт на Атон)3. Този град се намира в областа на Тел ел Амарна, където през 1887 г. една жителка на близкото село Еt-Till случайно се натъква на неколкостотин таблички – архивът от Тел ел Амарна.4 С тази промяна на столицата Аменхотеп ІV поставя началото на религиозна и културна революция.

Аменхотеп скъсва с култа към бог Амон-Ра5 и заповядва да се извърши ритуално убийство на Амон, “за да не може никой да назовава името му”.6 За единствен истински бог Аменхотеп ІV провъзгласява бог Атон (слънчев диск) и променя името си от Аменхотеп (Амон е доволен) на Ехнатон (дух на Атон).7

Причините за тази така неочаквана религиозна реформа чрез която Ехнатон стига толкова близко до истинскя монотеизъм, колкото никой друг от фараонте в древен Египет, не са ясни. Повечето учени сочат като такива домогванията на жреците към все повече и повече власт в Египет и по този начин към превръщането на фараона във владетел с представителни функции. Не по-малко значима причина е ширещата се алчност и скандали в жреческото съсловие. Ехнатон изяснява своята реформа с това, че той възвестява истината, която е замъглявана от жреците и е смесвана с лъжи.

Религиозната реформа не свършва обаче само със строеж на храм на новия бог в Карнак. Ехнатон, подкрепян от майка си и съпругата си Нефертити, лишава от право на служение всички други жреци и по този начин влиза в конфликт с тях. Той се провъзгласява за първи жрец на бог Атон като просветен от него и негов син. Същевременно това, което фараонът възвестява, е истина и воля на Атон, тъй като Ехнатон е негов пророк.

Докато в първите години на новата реформа спорът е религиозно-философски, то по-късно настъпва истински смут и конфликти между фараона и останалите без препитание жреци. Въпреки, че масови бунтове и размирици в страната няма, вътрешното напрежение и раздори вредят на стабилността и сигурността на Египет спрямо външни врагове. Навсякъде, където е написано името на Амон, то бива изличено по заповед на фараона, за да отиде в забвение. Също така и множественото число на думата “бог” – “богове”, както и думата “майка”, биват заличени. Последната дума не трябва да се употребява само заради това, че за думата “майка” се използва същия йероглиф (лешояд), какъвто и за обозначаването на богинята Мут – съпругата на Амон-Ра.8

Без промяна остава само ритуалът свързан с погребението и въпреки, че Озирис, богът който символизира умирането и възстановяването на природата и се свързва със задгробния живот, вече не се споменава, починалите биват грижливо балсамирани, мумиите получават храна и питие в гроба, както и предмети, с които да си служат в задгробния живот. Жертвите също не се променят много, но са принасяни само на Атон. Към жертвените животни, храните и възлиянията се прибавя и принасянето на букети от цветя. 9

Като пророк и вестител на бог Атон, Ехнатон възхвалява слънчевия диск в няколко химна. От особен интерес за нас е т. нар. Велик химн за слънцето, който има общи черти с псалмическата поезия и по-точно с Пс. 103.

Велик химн на Ехнатон за слънцето10

Ти се явяваш красиво в светлите планини на небето, ти животворящо слънце, което първо заживя; ти изгряваш от източните светли планини, ти изпълваш всяка страна с твоята красота. Ти си красиво, ти си велико, Ти искриш високо над всяка страна, твоите лъчи обгръщат страната до краищата на Земята всичко онова, което ти направи. Ти си Ре, ти проникваш до техния11 най-външен край. Ти ги укротяваш за своя възлюбен син. Ти си далече, но твоите лъчи са над Земята. Ти си пред лицето на човека, но твоят път е невидим. Когато залязваш в западните светли планини, земята е тъмна като смъртта. Те12 си почиват в своите покои и никое око не вижда другото. Те не ще забележат. Всеки лъв излиза от своята пещера, всяка гадина се храни, и мракът… Земята лежи в мълчание, нейният творец е отишъл в своята светла планина да си почива. Когато Земята стане светла, ти отново изгряваш от светлите планини. И грееш като слънце през деня. Тъмата бяга, когато ти пратиш твоите лъчи. Двете страни13 се радват. Те се събуждат и стават на краката си, след като ти си ги въздигнал. Те се умиват и обличат одеждите си, техните ръце те славословят, защото ти си се явил. Цялата Земя извършва своята работа. Всяко тревопасно животно е доволно със своя злак, дърветата и тревите зеленеят, птиците литват нагоре от гнездата си, техните криле те славословят. Всички диви животни скачат с краката си. Птиците и всичко което лети Те живеят, защото ти си се явил. Корабите плават надолу и нагоре по течението.. Всеки път е отворен, защото ти си се явил. Рибите в потока скачат пред тебе, защото твоите лъчи проникват във вътрешността на морето. Този, които прави плод го оставя в жените, защото ти си сътворило семето у мъжете, защото ти запазваш сина жив в тялото на неговата майка, защото ти я успокояваш, така че тя да не ридае; ти дойка с любов! Ти, който даваш дихание, за да оживиш всяко от твоите творения. Когато то излиза от майчина утроба, за да диша в деня на своето раждане, така ти отваряш устата му, за да говори и правиш това, от което то се нуждае. Малкото в яйцето говори (вече) в черупката; ти му даваш въздух там вътре, за да го запазиш за живот. Ти си поставил в яйцето срока му, за да го счупи. То излиза от яйцето, за да говори в свое време. И го поставяш на краката му щом като то излезе от него. Колко са многобройни делата ти! Те са скрити от лицето (на човеците); ти единствени Боже, освен когото няма никой друг! Ти си сътворил земята според сърцето си, ти съвсем сам, заедно с хората, стадата и всички животни; всичко, което се движи на Земята с краката си, и всичко, което лети във висината с крилете си. Планинските страни на Сирия и Нубия и равнината на Египет – ти поставяш всеки на неговото място, ти правиш това, от което се нуждаят; за всеки прехрана и времето за живота му е отмерено. Езиците на (хората) са разделени по говор. А тъй също и техните образи, (също) цветът на кожата им е различен – да, ти различаваш народите! Ти твориш Нил в подземния свят и го довеждаш насам според твоето благоволение, За да поддържаш живи хората, както ти си ги направил за теб, ти техен на всичко господарю! Отегчен бе от тях, ти господи на цялата Земя. Който ги осияваш, Ти слънце на деня, велико по чест. Всички далечни планински страни ти направи, за да живеят. Ти постави Нил в небето, за да слиза при тях и вълните удрят планините като морето и техните ниви напоява с тяхната нужда. Колко великолепни са твоите намерения, ти господарю на вечността! Нил в небето, когото ти предостави на чуждите народи, дивечът на всички планински страни, който се движи на краката си, но истинският Нил идва от подземния свят за Египет. Твоите лъчи насищат като кърмачка всички растения. Когато ти изгрееш те живеят и растат за теб. Ти правиш годишните времена за да направиш да съществуват делата ти. Зимата за да ги охладиш, зноя за да те вкусят. Ти си направил далечното небе, за да изгряваш на него, за да виждаш всичко, което ти съвсем сам направи, когато ти изгряваш в твоя образ като животворно слънце, като грееш, сияеш, ти се отдалечаваш и пак се връщаш. Ти си направил милиони образи от теб самия. Градове, села и ниви, земни пътища и потоци – всички очи те виждат пред себе си, когато ти дневно слънце си над Земята… така ти си в моето сърце. Никой друг не те познава освен твоя син Ехнатон, ти си го посветил в твоите намерения и твоята сила. Земята е на ръката ти, както ти си ги14 създало. Изгряваш и те живеят, залязваш и те умират. Ти само си времето на живота и всеки живее в теб. Всички очи гледат твоята красота докато залезеш. Всяка работа бива изоставяна щом ти залезеш на запад. Когато ти отново светиш оставяш бедният да работи за царя, и бързината е с всеки крак, откакто ти си основало Земята. Ти ги издигаш 15 за твоя син, Който сам е излязъл от теб, цар Ехнатон и за царица Нефер-неферу-Атон-Нефретете.

Наистина химнът предизвиква не само нашето естетическо възхищение, но и свидетелства за търсенията на поетичната душа на Ехнатон. Неговите идеи в богословско отношение се издигат далече над тези на неговите предшественици.

Още в самото начало на химна намираме идеята за универсалност. Слънцето дава светлината си над всички страни, а по нататък в химна се говори за това, че Атон е сътворил всички хора, които въпреки че са различни по говор и цвят са негови творения.16 Нощта е време за покой. Само лъвовете и дивите животни принадлежат на нощта. Тя самата е окачествена като смърт без бога слънце. Тука, обаче не са преодолени общите за Ориента представи, че богът спи или почива. Нека да си спомним иронията на св. прор. Илия към жреците на Ваал: “викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи”… (3 Царств. 18:27).

Особено завладяващо и трогващо е проницанието, до което се доближава фараонът-мистик с думите: “ти единствени Боже, освен когото няма никой друг”! Разбира се, това не е чистият монотеизъм в старозаветен смисъл на думата. Както ще видим, такъв можем да открием в споменатия Пс. 103. Но все, пак не може да се отрече, че Ехнатон се докоснал до него.

Слънцето утешава родилките и създава условия за живот на зародишите в яйцата, и всеки получава храна, за да бъде възможно съществуването му. Но Атон е предимно национален бог. Той прави истинския Нил да извира от земята за да напоява Египет. Другите страни са напоявани от друг Нил (дъжда), но истинският е запазен за неговата страна. Особена е и връзката му с Ехнатон, който единствено е в състояние да го познае. Слънцето е за Ехнатон, който сам е произлязъл от него.17

Псалмите изразяват търсенията на техните автори, но към единия и истински Бог. Плод на възхищението и преклонението пред Яхве като Творец на всичко и Промслител е 103 Пс.18 Като автор на Псалом 103 в Septuaginta надписът сочи св. прор. и цар Давид.19 Трудно е да се определи поводът или мястото на написване на този Псалом. Според Humbert, Пс. 103 се изпълнява на Нова година, когато се чества “възкачването на Яхве на трон”.20 В Пс. 103 се забелязва метриката 3+3. Изключенията са малко такива са напр. ст 13 (3+4), ст. 24 (3+3+3), ст. 25 (4+4+3), ст. 26 (3+3+2) и др. Употребата на второ лице единствено число изразява личната възхита и славословие на Бога и е характерна за жанра химни към Яхве с цел индивидуална възхвала.

 

Псалом 103 /104 по Масоретския Текст/

1. Благославяй, душо моя Господ, Господи, Боже мой, Ти Си много велик, със слава и величие Си се облякъл.

2. Ти Си се облякъл със светлина като с дреха, простираш небесата като покривало на шатра.

3. Ти градиш в небесата Твоите горни чертози, поставил Си облаците за Твоя колесница, Ти странстваш върху крилете на вятъра.

4. Ти правиш ангелите Си духове, слугите Си – пламтящ огън.

5. Той е поставил Земята на основи, тя няма да се поклати навеки.

6. Покрил Си се с бездна като с одежда, води стоят върху планините.

7. От гълча Ти те бягат, от гласа на гърма Ти страхливо бягат
8. Възлизат планините, слизат долините към мястото, което Си поставил за тях.

9. Ти Си поставил граница, те не ще я преминат, не ще се върнат да покрият земята.

10. Той праща извори в долините, между планините текат води.
11. Поят всички полски зверове, дивите осли утоляват жаждата си.
12. Над тях птици небесни се поселват, сред клоните издават глас.
13. Той напоява планините от чертозите, от плода на делата Ти се насища Земята.
14. Той прави да израсте трева за животните и трева за полза на човека за да произведе хляб от земята.

15. и вино, което весели сърцето на човека за да блести лицето му от елей, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

16. Насищат се дърветата на Господ, кедрите на Ливан, които Той насади.

17. Там гнездят птици, кипарисът е жилище на щъркела.
18. Високите планини са за дивите кози, скалите са убежище на язовците.
19. Той сътвори Луната за определяне на времената, Слънцето позна своя залез.
20. Ти поставяш тъмата и става нощ, през нея пълзят всички горски животни.
21. Младите лъвове реват за плячка, търсят от Бог храна за себе си.
22. Изгря слънцето и те се връщат, и се настаняват в леговищата си.
23. Човек излиза по делата си и по работата си до вечерта.
24. Колко са многобройни делата Ти Господи, всичко Си сътворил с премъдрост, Земята е пълна с Твоите творения.

25. Ето морето – голямо и пространно, там има влечуги, безчет животни, малки както и големи.

26. Там плават големи кораби, (там е) левиатанът, който Си изваял за смях с него.
27. Всички те към Теб гледат да им дадеш храната във времето си.
28. Даваш им – събират се, отваряш ръката Си – насищат се с благо.
29. Скриваш лицето Си – стряскат се, отнемаш духа им – умират и в пръстта си се връщат.

30. Пратиш Духа Си – създават се и Ти подновяваш лицето на Земята.
31. Да бъде слава на Господ навеки, да се радва Господ поради делата Си.
32. Гледа Земята и тя трепери, докосва се до планините и те димят.
33. Ще пея на Господ през живота си, ще пея на Бог докато съм.
34. Нека да Му бъде приятна моята песен, аз ще се веселя в Господ.
35. Да бъдат изличени грешниците от земята и беззакониците вече да ги няма. Благославяй, душо моя Господа! Алилуя!

Още в първите стихове псалмопевецът описва Бог като непостижим и всемогъщ. Обличането в светлина и слава (ст.1) е израз на Неговото величие.21 Според бл. Теодорит Кирски то е с цел да се прикрие силата на Божество.22 С прекрасни антропоморфизми св. предава Божието всеприсъствие и всемогъщество чрез изразите “горни чертози” и “простиране на небесата”.23 Шестването на “крилата на вятъра” (ст. 2-3) е намек за ангелските сили, на които Бог като че на колесница победоносно шества.

В ст. 4 ангелите са представени като разумни и невидими духове, които изпълняват волята Божия. За тях се отнася и следващата метафора, че Бог ги прави огнен пламък с което се изразява, че в следствие на неизказаното богообщение те като че ли горят от любов към Бога (намек за ангелите-серафими).24

Яхве е наредил и Земята ще съществува до века, т. е. до Неговото Второ пришествие, когато всичко старо ще премине (срв. Откр. 21:1). Бездната tehom (ст. 6) е множеството води, които окръжават земята.25 Макар и връзката на представа за tehom с вавилонската богиня на праморето Тиамат да не е доказана по безспорен начин, но понятието “бездна” определено е във връзка с митологичните представи за Тиамат. От нея са възникнали останалите богове. В борба Тиамат е побeдена и убита от Мардук. Той разделя тялото и на две части, за да създаде небето и хранилище за водите.26 Но бездната в Стария Завет не е божество, тя изобразява праводите които Бог събира на “едно място” за да се яви суша (срв. Бит 1:9-10). Яхве като Повелител сгълчава водите с гласа Си и ги ограничава (поетично описано като “поставяне на предел” в ст. 9), за да не застрашават те с разрушителната си мощ Земята и нейните многобройни обитатели.

Бог е отредил и питейна вода за да прави възможен живота на Своите твари и я е отделил от морската (ст. 10). За цялата фауна Бог се грижи за да може тя да съществува, Той е Този, Който напоява и храни цялата Земя (ст. 11-13). Ст. 14. сочи вегетацията не като израз на обнова на божество, във връзка с култа към Ваал,27 а като заповядана, определена и зависима от Бога.
Виното и елеят са символи на благоденствие /ст. 15/. Елеят се използва за защита на кожата (Пс. 91:11, Втор. 28:40). Той както и виното е израз на празник, радост. Тук според св. отци виното има таинствено-предобразен характер (Христовата кръв), защото то не весели тялото, а сърцето, като носи опрощение на греховете. Също така тук не става дума за обикновен хляб, но за Христовото Тяло.28

Всички твари (растения и животни) имат своето определено им от Бога място на живеене, та всичко да е в баланс и равновесие и никой вид да не застрашава друг с изчезване (ст. 16-18). Небесните тела също са творения на Яхве (ст. 19-20). Луната служи за “определяне на времената” чрез използването в Израил на лунния календар.29 Слънцето също не е божество (каквото то е в Египетската религия напр. и в реформата на Ехнатон), то е творение. Чрез светлината и топлината, при смяната на ден и нощ става възможно поддържането на биологичния живот. “Луна е еврейската синагога, която Бог положил във времената на Закона и пророците. Слънцето е Христос. Той позна Своя заник във времето, когато прие страданията”. Това светоотеческо тълкувание се основава на употребения в оригинала Perfectum на гл. jada (semes jada meboo – букв. ”слънцето позна своя залез”). Нощният покой осигурява отмора на човека от неговите дневни трудове, подобно на химна на Атон и тук нощта е спомената като време за лов и храна на горските животни и на лъва. Дори и най-царственото животно знае кой е неговият Творец и Го умолява за храна (ст. 20-21). Изгревът на слънцето ознаменува настъпването на новия ден и дава възможност на човека да извършва едно от своите заповядани му от Бога задължения – да се труди (ст. 22- 23).

Справедлив е възторгът и благоговението на псалмопевеца пред Бога, Чийто дела са неизказани и неизброими, защото Той е създал всичко (ст. 24). Тъй също в химна на Ехнатон намираме думите “ти си сътворил земята според сърцето си, ти съвсем сам, заедно с хората, стадата и всички животни”. По-нататък в същия химн обаче се говори, че всичките творения на Атон са “милиони образи” от него самия, докато в Стария Завет само човекът е Божи образ (Бит. 1:26-27), който е поставен от Бога за управител на Неговото творение.

Бог е сътворил всичко чрез Своята творческа мощ (ст. 24) “с премъдрост” (bahokma(h)). Църковните отци единодушно изясняват, че Божия премъдрост е Господ Иисус Христос, Който Сам открива Себе Си като Божия Премъдрост (Лук. 11:49).

Описвайки великолепието на Божието творение, псалмопевецът е запленен от морето (ст. 25-26). То е велико и кипи от многообразен живот. По него се осъществяват търговските връзки с далечни страни чрез корабите, то е и обиталище на Левиатан. Левиатанът се свързва с митологичната поезия в древния Ориент. Той се схваща като обобщен образ на хаотичното праморе и се явява във вид на змия или дракон.30 В един угаритски епос се възхвалява победата на Ваал над Левиатан. В Шумер пък се говори за победа над седмоглава змия, която е победена от бог Нинурта.31 Вероятно и хидрата като представа в древногръцката митология е повлияна от Ориента.

Макар че, мотивът за Левиатан е почерпан от ханаанския мит, библейският Левиатан има съществени отлики. Той не е самостоятелна и противна на Яхве сила, а е Негово творение. Пълното демитологизиране на Левиатана става ясно от думите, че Бог го е създал “за да му се смеят” (ст. 26). Той по-късно той е възприеман като символ на злите бесове или на Сатаната (св. Атанасий Велики),33 който в последния ден ще бъде победен окончателно от Господ Иисус Христос (Откр. 11:7, 13:1-10).

Всички живи същества и цялото творение живее по Божия милост и благоволение. Ако Бог отвърне Своята милост и лицето Си, творението не би могло да продължи своето съществуване (ст. 27-29). То е оживявано от Божия Дух, Който и тук е представен като животворящ. Подобен мотив намираме още в първия разказ за творението. Божият Дух се носи животворейки (merahepet – part. Piel ot гл. rahap) първичната материя (Бит. 1:2).

Възторгът и благоговението намират своя израз в прославянето на Бога (ст. 31). Заради Самия Него, заради всемогъществото Му и милостта Му към всички творения Той е прославян, от най-малкото и безпомощното до най-могъщото. Истинското прославяне на Бога обаче трябва се извършва чрез нашия живот (Мат. 5:16).

Следствие на величието и мощта на Бога е треперенето на планините при Неговото явяване (ст. 32). Така планина Синай трепери при теофанията (Изх. 19:18), когато Господ дава Своя закон и сключва Завет (berjt – съюз, договор) със Своя народ.

Поетът изповяда своето съкровено желание, което е да прославя Бога чрез дарбата си на творец (ст. 34). Обзет от страх Божи той се моли неговото творчество да бъде угодно на Бога. Така авторът желае и нас да вдъхнови за постоянно служение на Бога чрез нашите дарби през цялото време на нашия земен живот. Молбата в следващият стих (ст. 35) да изчезнат грешниците наглед като че контрастира с предходния стих, а и с духа на този Псалом. Изчезването на грешниците не е в смисъл на желание за тяхно унищожение, но е желание грешниците да се покаят и по този начин и грешниците да изчезнат.

Благославянето на Господ в края на Пс. 103 и възторженият възглас hallelu-jah (възхвалявайте Яхве!) като че ли е надежда и призив всички да се отвърнем от греховете си и да прославим Бога.

В заключение бихме казали, че има безспорна идейна връзка между химна на Ехнатон, посветен на Атон и Пс. 103. Дори и при първоначален прочит читателят установява безспорни общи идеи и мотиви. Тази връзка между двете творения обаче не бива да бъде преувеличавана и приемана в смисъл на копиране или повлияване от езически представи. В Пс. 103 по-скоро намираме една реакция срещу езическите митове както и ясно свидетелство за Яхве като Бог и Творец на невидимия ангелски свят, на стихиите и небесните тела, на животните и на човека. Бог е сътворил всичко. Нещо повече, Той го животвори, поддържа живота и промисля за цялото творение. Човекът, като венец на цялото творение е призован да го пази, да го управлява да го приведе към Бога и да прославя своя Творец през живота си.

 

БЕЛЕЖКИ

1 Напр. правораздаването и съдебната система. Законът на никое вероизповедание не служи като граждански или наказателен закон. Нека да си спомним обаче как Тора в Израил и до днес е и такъв закон.
2 Ползваната хронология е по проф. прот. Шиваров, Н. Билейска археология, С. 1992.
3 Quirke, St. Altaegyptische Religion, Stuttgart 1996, S. 58.
4 Vandenberg, Ph. Nofretete, Echnaton und ihre Zeit, Berlin 1976.
5 Върховно божество до сега е Ре – слънцето, което символично се изобразява с летящ в небето сокол /Хорус/. Другото име на слънцето е Ре Харахте /Ре-Хорус на двете светли места/. Постепенно Ре Харахте възприема в себе си и други божества, най-важното от които е Амон. Връзката му с Ре известна като Амон – Ра го прави “цар на боговете”.
6 Рол, Д. Проверката на времето, С. 1999 г., с. 198.
7 Koch, K. Geschichte der aegyptischen Religion, Stuttgart 1993, S. 335.
8 Vandenberg, Ph. Ibid., S. 74.
9 Изкуството също не остава необновено от тази нова вяра. Сега господстват съвсем различни разбирания за изобразяването на фараона и на всички останали. Характерни черти на стенописта от Амарна са удължаването на долната част на лицето и шията. Краката също биват удължени, талията е ефирна, а коремът особено подчертан и кръгъл. Всички фигури се изписват с максимално близки черти до тези с които се изписва фараонът. Ехнатон е стандартът за съвършена красота като син на Атон.
10 Химнът е предаден въз основа на немския превод от Ranke, H. в Altorientalische Texte zum Alten Testament, hrgg. von Gressmann, H. Berlin und Leipzig, 1926, S. 15-18.
11 На страните.
12 Хората
13 Т. е. Горен и Долен Египет
14 /в см. хората/.
15 в см. египтяните/.
16 За съжаление някои от частите на химна само ще коментираме без да ги приведем като текст поради обширността на химна.
17 Реформата на Ехнатон и неговите великолепни химни в чест на слънчевия диск обаче остават само като един проблясък, който бързо бива забравен, така както и бързо и неочаквано се е появил. Следващият фараон Тутанкамон /1347-1338/ напълно отхвърля “еретичната” вяра и възстановява култа към Амон-Ра и другите богове.
18 Заимстването на идеи от Египетската поезия и изобщо литература се дължи на факта, че през средната /2200-1550/ и късна бронзова епоха /1550-1200/ градовете в Палестина са били тясно свързани в икономическо отношение. Възможно е елементи от химна на Ехнатон първоначално да са били възприети от ханаанската поезия и чрез нея да са били взаимствани от псалмопевеца.
19 Septuaginta, hrgg. von Ralfs, A. Stuttgart, 1979.
20 Мнението е цитирано по Kraus, H. Psalmen, B. II, Neukirchen 1989, S. 881.
21 Noetscher, F. Die Psalmen, Wuerzburg 1947, S. 207.
22 Бл. Теодорит Кирски, Творения, Сергиев Посад, 1906 г., т. 28, ч. ІІІ, с. 166.
23 В синодалния превод /Библия, С. 1998 г./ намираме думите: “Ти простираш небесата като шатра”, но в оригинала стои поетичната дума kejrja/h/, която означава покривало на шатра. Вж. Biblia Hebraica Stuttgartensia, hrgg. von Kittel, R. Stuttgart, 1997.
24 Според масоретския текст /МТ/ ст. 4 би трябвало да се предаде така: ”Ти правиш ангелите Си духове, служителите Си – пламтящ огън”.
25 Вж. Вж. Waschke в Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, hrgg. von Botterweek, G. Koeln 1995, B. VІІІ, S. 565.
26 Пиперов, Б. Ваал и Астарта у старозаветните писатели. С., ГДА 1957-1958, с. 290.
27 Авва Варсануфий, Псалтирь в святоотеческом изъяснений. Свято-Успенская Почевская Лавра, 1998 г., с. 359.
28 Kessler, H. Die Psalmen, Muenchen 1899, S. 220.
29 Цит по св. Йоан Златоуст, Псалтир…, с. 361.
30 Някои учени го възприемат като крокодил. Вж. Лопухин, А. Толковая Библия, СПб. 1904-1907 г., т. І, с. 386.
31 Вж. Lipinski, в Theologisches Woerterbuch … 1984, B. ІV, S. 526.
32 Псалтирь… 1998 г., с. 362.

Advertisements
This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

One Response to Великият химн за слънцето от Ехнатон и Псалом 103

  1. radoyov says:

    🙂 “Колко великолепни са твоите намерения, господарю на вечността!”
    Велик химн на Ехнатон за слънцето

    “Колко са многобройни делата Ти Господи, всичко си сътворил с премъдрост…
    Да бъде слава на Господ навеки, да се радва Господ, поради делата Си!” (Пс. 103:24,31)

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s