Аспекти на библейското понятие сърце (leb)

            В древния Израил (както и в древния Ориент) сърцето не се възприема само като телесен орган, а същевременно е основно антропологично понятие.

            За разлика от нашата съвременна представа за сърцето, като антропологичен орган на което се приписват само изпитването на чувства и която е отразена в изрази като „сърдечен приятел”, „сърдечни чувства” и др., според библейските представи сърцето е източник на живота в биологичния смисъл на думата.[1] Пораждайки живота, сърцето същевременно го и поддържа, като при това се нуждае от храна и питие затова и в Свещеното Писание се казва, че хлябът укрепява сърцето на човека (Пс. 104:15)[2], а виното го весели (2 Сам[3]. 13:28). А когато жизнените сили на човека намалеят се стига до там, че той забравя да яде хляба си (Пс. 102:5).

            Господ Иисус Христос, възвестявайки Своето второ идване и деня на Съда, съветва Своите последователи да не се отдават на прекомерни грижи и да не превръщат естествените потребности на тялото в страсти и похоти: „Внимавайте върху себе си да не са натежали сърцата ви от опиване и пиянство и житейски грижи и внезапно да се изправи онзи ден” (Лук. 21:34).[4]

            Поддържайки живота и изпитвайки телесни желания, сърцето същевременно изпитва и продуцира желания и чувства. На сърцето се приписват желания за притежаване на нещо или за принасяне на дарове на Бога (Изх. 36:3). Изпитването на тъга (Ис. 24:7), страх (Ис. 7:2), вътрешни скърби и терзания (Пс. 25:17), омраза и вражда (Лев. 19:17) също се дължат на сърцето. То обаче изпитва и положителни чувства – на веселие и радост като това особено се отнася до радостта в Господ, която се изразява в славословие на Неговото име (Пс. 105:3). Дълбоките чувства на привързаност и любов изпълват и вълнуват цялото сърце (Бит. 34:2-3). Когато човек обича някого и желае да го привлече към себе си то тогава той му говори „по сърце”.[5]

            Сърцето, изпитвайки и създавайки желания и чувствата, ги свързва с мисли и размишления, които то прави (1 Цар. 8:18). Така то поражда и същевременно възприема мислите, размишленията и плановете.[6]

            В Свещеното Писание се говори за неразумни (глупави) и респ. „разумни по сърце” като не се имат предвид интелектуалните качества на даден човек, а това как той разбира и респ. следва Божиите заповеди – ако не ги спазва, то той е глупав и обратно. Същевременно това, което сърцето мисли и за което размишлява се изразява чрез устата. Когато благочестивият (разумният) желае да изкаже натрупаната в сърцето му мъдрост, то тогава той не бива да се притеснява защото „на човека са размишленията на сърцето, а от Господ е отговорът на езика” (Пр. 16:1).

            Мислите и размишленията са свързани и с познанието, което е възможно именно благодарение на сърцето. Това познание, освен на заобикалящата действителност и общество, трябва да е най-вече на Господ и Неговата воля. Затова и Сам Бог обещава на Израил, че ще му даде сърце което да се обърне към Господ, т. е. да се покае от греховете си и да познава Бога: „И ще им дам на тях сърце за да Ме познават (leb ledaat oti – сърце за да Ме познават) защото Аз съм Господ и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда за тях  Бог защото ще се обърнат към Мене от цялото си сърце” (Йер. 24:7).[7]

            В сърцето се съдържат и спомените, като от една страна те се съхраняват там, а от друга не са нещо пасивно – те, благодарение на размислите на сърцето, са винаги налице. В Евангелието според Лука (2:19) се повествува, че света Богородица е пазила в сърцето си събитието на поклонението на пастирите пред родилия се Младенец – Христос (Лк. 2:15-18) и пазейки го, тя  е размишлявала за станалото.

Като сърцевина и вътрешност, сърцето е скривалище и хранилище на тайните, които някой желае да запази само за себе си (Съд. 16:15). Въпреки, че човек може да скрие в сърцето си неща, които не желае да споделя с хората, пред Бога обаче всичко е открито „защото Той е, Който знае тайните на сърцето” (Пс. 44:22).

            От желания и чувства, от мислене, размисъл и планове, естествено е сърцето да се свързва и да се разбира като орган, който взима решения и чрез волята ги привежда в изпълнение (Чис. 15:39).[8] Именно поради това, че желанията, намеренията и решенията не остават само такива, а се проявяват в действията, Господ Иисус Христос желае от Своите ученици и последователи не само да се въздържат от греховни дела, но дори и да не пожелават греха в сърцето си (срв. Мат. 5:27-28).

            Бог, не само очаква и желае човек да изпълнява Неговите слова, но и внушава в сърцето на човека как той трябва да постъпи в дадена ситуация като така не насилва волята на последния а само я укрепва и насочва (Пс. 119:36).[9] Когато човек пожелае да се противи на Божията воля, то тогава Господ не насилва човека и остава сърцето му да се отдели от Него. Продължителното и упорито богопротивене е предадено чрез картината на вкаменяване на сърцето – тези, които са богоборни са с вкаменени сърца (Изх. 7:14; 8:15; Вт. 2:30). Идеята, е ясна – органът, който трябва да е чувствителен за да може да възприема, познава, обмисля и изпълнява Божиите заповеди, не функционира поради това и човекът е като безчувствен и мъртъв за Бога. Но дори и в такова състояние на човека, поради това, че Бог не желае смъртта на грешника, но той да се отвърне от греха си и да бъде жив (Йез. 18:23), е възможно обръщане към Бога. Когато даден човек или цял народ пожелае да се покае, то тогава Бог ще отнеме каменното сърце и ще дари ново – възприемчиво и чувствително, което да оделотворява Божиите заповеди (Йез. 11:19).[10]

            Делата – добри или зли, като следствие от волята, имат за причина сърцето. Поради това и последното, като седалище на съвестта, е отговорно пред Бога и Неговия нелицеприятен съд за своите дела. Затова и Бог представя Себе Си като изследващ и изпитваш най-скритите и тайни помисли, намерения и желания – „Аз, Господ съм изследващ (всяко)[11] сърце (hoqer leb), изпитвам бъбреци (bohen kilajot) за въздавам на всеки според пътя му; според плода на делата му” (Йер. 17:10).

            Понятието „сърце” (leb) не само описва чувствата, мислите и волята на човека, но изразява и целия човек, неговата личност. Затова пътят за опознаване на даден човек е познаването на неговото сърце – “както водата отразява лицето на човека, така и сърцето на човека отразява човека” (Пр. 27:19).[12] Както грехът, така и извършването на правдата обхваща не само волята и мислите, но и целия човек. Затова тези, които не изпълняват волята на Бога са окачествени като необрязани по сърце (erel leb – Пс. 19:13; Пс. 143:2). Обрязването на момчетата на осмия ден е заповядано от Бога още на Авраам и е външен израз на съюза (завета), който Господ е сключил с него като му е обещал многобройно потомство (Бит. 17:1-14). Но ако това обрязване, като знак за принадлежност към богоизбрания народ, е само външно, само формално спазване на Божията заповед, то всъщност е станало необрязване понеже човек в сърцето си е далеч от Бога. Именно това е и една от основните теми на пророческите проповеди (Йез. 44:7; Екл. 11:10).

            Тези, които са верни на Бога са с укрепени от Него сърца (Пс. 57:8) като същевременно тяхното сърце е съвършено и мирно (1 Цар. 15:14)[13]. На тях Бог ще дари това тяхното сърце, т. е. самите те, да живеят вечно (Пс. 22:17). Боготърсенето и богообщението е естествено за човека и Бог откликва на него –   „ще Ме потърсите и ще Ме намерите ако ме търсите[14] с цялото си сърце” (Йер. 29:13).[15] Пророците известяват настъпването на благодатно време когато всички ще търсят Бога. Тогава Господ ще даде на верните си сърце ново сърце (Йез. 11:19) и ще сключи с тях нов завет като го напише във вътрешността им и в сърцата им (Йер. 31:33). При този нов съюз (завет) Божият закон няма вече да бъде написан на плочи (скрижали), както са били написани десетте Божии заповеди, дадени на Синай, а ще бъде гравиран в сърцата на вярващите.

            Благодатното време на Новия Завет настъпи с въплъщението, рождението, общественото служение на Господ Иисус Христос, с Неговите кръстна смърт, възкресение и възнесение. Той е установен на Тайната вечеря когато Христос взе хляба и каза на Своите ученици: „Това е Моето тяло, което за вас се дава!”, а също след вечерята взе чашата и каза: „Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (Лук. 22:19-20).[16] Така в Светото Причастие в Църквата се изпълва пророчеството на Йеремия за новия и вечен Завет при който Божия закон ще е написан в сърцата на вярващите. И не само Божият закон е в сърцата им и Бог не само Сам се изобразява в тези, които Го следват постоянно (срв. Гал. 4:19), но и Целият им се отдава.

            Сърцето е основно антропологично понятие в Свещеното Писание. За разлика от нашето съвременно мислене, на сърцето в древния Израил са се приписвали както поддържането на живота, така и чувства, мисли, планове, волеизява и съвест. Човек общува с Бога и Бог откликва именно в сърцето на човека разбирано като описание на човешката личност. Бог, без да насилва човека желае да общува с него. Божият призив към човека може да се уподоби на този, който премъдрият баща в книга Притчи отправя към своя син: „Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека да желаят моите пътища!” (Пр. 23:26).


[1] Klein, H. Zur Gesamtbiblischen Theologie (Zehn Themen), Neukirchen 2007, S. 113.

[2] Номерацията на псалмите е според Библията на староеврейски – т. нар. Масоретски текст (МТ).

[3] Първа и втора книга Самуилова в МТ отговаря на Първа и втора книга Царства в Septuaginta (първият гръцки превод на Стария Завет започнат през 3 в. пр. Хр. в Александрия, Египет), а от тук и на Първа и втора книга Царства в Библия ((Синодално издание (СИ)), София 1996 г.

[4] Текстовете на Новия Завет са преведени от Aland, K. (Hrg.), Das Neue Testament griechesch und deutsch, Stuttgart 1986.

[5] Така за Хамор (Емор – СИ) Сихемски се казва, че той след като изнасилил Дина, я обикнал (Бит. 34:2-3). От една страна за да я утеши за станалото, а от друга – да я привлече чрез обещанието за бъдещ брак, й говорил по сърце. Keil, C. Genesis und Exodus, Giessen 1983, S. 263.

[6] Wolff, H. Menschliches (Vier Reden ueber das Herz, den Ruhetag, die Ehe und den Tod im Alten Testament), Muenchen 1971,  S. 16.

[7] Fischer, G. Jeremia 1-25, Zenger, E. (Hrg.), Freiburg im Breisgau 2005, S. 720.

[8] Вж. Dillmann, A. Handbuch der alttestamentlichen Theologie, Leipzig 1895, S. 378.

[9] Kraus, H. Theologie der Psalmen, Neukirchen -Vluyn 1989, Tеilband 3, S. 182.

[10] Zimmerli, W. Ezechiel, Neukirchen -Vluyn 1979, B. 1, S. 250.

[11] Думите, които са предадени с наклонен шрифт (Italic) не се намират непосредствено в текстовете, а са добавени при превода за яснота.

[12] Hausmann, J. Studien zum Menschenbild der aelteren Weisheit, Tuebimgen 1995, S. 181.

[13] Първа и втора книга Царства в МТ съответстват на Трета и четвърта в Septuaginta и в Библия (СИ).

[14] Глаголът daras, с който се описва търсенето, означава молитвено и култово търсене на близостта с Бога. Gesenius, W. Hebraeisches und aramaeisches Handwoerterbuch, Berlin 1962.

[15] Graf, C. Der Prophet Jeremia, Leipzig 1862, S. 359.

[16] В кръвта и плътта на Господ Иисус Христос Новия Завет има както своето основание и сила, така и своята цел. Срв. Klein, H. Das Lukasevangelium Klein, H. Das Lukasevangelium, Goettingen 2006., S. 666.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s