Старозаветният обет за назорейство

            Човекът е сътворен от Бога, за да Му принадлежи, за да бъде Божи (срв. Иез. 34:31). Бог обаче не се налага авторитарно и не принуждава никого да Му служи, а само му напомня, че чрез изпълнението на Божите заповеди човек може да има неизказано и непрестанно общение с Бога (Иез. 11:20). Изпълнението на заповедите на Господ, израз на Неговата воля, е единственото свидетелство на любовта на хората към Бога (вж. Иоан 14:21). Винаги е имало и ще има такива боголюбци, които чрез живота си са проповядват Божието всемогъщество и прославят Господ .

            Свещеното Писание на Стария Завет ни разкрива един от начините човек изцяло да се посвети на служение на истинския Бог – обетът за назорейство.

            Назореят (назир – библ. евр.) дава обещание да се въздържа от пиенето вино и сикер (силно упойващо питие), от консумацията на какъвто и да е продукт, произведен от грозде (Числ. 6:3-4), както и да не стриже косата си (Числ. 6:5) и да не се допира до тялото на починал човек (Числ. 6:6).

            Обетът за назорейство се дава обикновено за определено време и не бива да се нарушава. След като дните на обета са свършили, назореят трябва да отиде при светилището и да донесе за принасяне в жертва: едно мъжко шиле в жертва всесъжение (всеизгаряне), едно женско шиле в жертва за грях и един овен за мирна жертва. Към мирната жертва се принасят и безквасни хлябове. Назореят постригва (за да се прави разлика между обикновеното „подстригване” и това, което се извършва при даването на обет, за последното се употребява термина „пострижение”, респ. „постригвам”) косата си и я слага при мирната жертва за да изгори. Едва тогава той може да пие вино (Числ. 6:15-21).

            Обетът за назорейство не е самоцел. Той помага на желаещия да се посвети изцяло на Бога да се отдели от обичайния светски живот. Въздържането от пиене на вино в Палестина, където виното е особено гъсто и опиващо, е необикновено и е както акт на въздържание, така и протест срещу злоупотребата с вино, срещу която пророците неведнъж издигат глас (Ис. 5:11-12).

            Чрез обетът за назорейство израилтянинът (респ. израилтянката) е изповядал вярата си в истинския Господ (Яхве) за разлика от онези свои сънародници, които бръснели главите си за да участват в култове към езически божества. Допирането до тялото на починалия сродник също трябвало да се избягва във връзка с култа към починалите прародители при езическите народи.

            Назореят служи на Бога не само телесно  – чрез оставяне на косата си да расте и въздържание от вино и сикер, но най-вече духовно (за това свидетелства и библейския еврейски глагол незер – посвещавам се. От този глагол произлиза съществителното име назир – назорей) като изпълнява обета си и заповедите на Бога. Подобно на пророците, назореите пазят вярата в Господ, свидетелстват чрез въздържанието си за нея и учат народа на отдаденост на Бога.

            Свещеното Писание на Новия Завет повествува за последния старозаветен пророк и назорей – св. Йоан Кръстител, който през целия си живот е изпълнявал обета си за назорейство (Лук. 1:15). Това доброволно и постоянно назорейство несъмнено свидетелства за предаността и любовта на св. Йоан към Бога. Според някои от отците именно чрез изпълнението на обета си за назорейство и строгия си аскетичен живот, св. Йоан се е подготвил, за да кръсти в река Йордан Божия Син, Господ Иисус Христос (Мат. 3:13-17).

            Обетът за назорейство, който някои от старозаветните хора са давали и са изпълнявали, свидетелства за това, че човек дори и живеейки в света, може чрез въздържание да отдаде всецяло себе си на Бога като жива жертва (срв. Рим. 12:1). Това не означава, че днес монашеството е ненужно и че ние трябва да пренесем пустинята на аскетите в градовете. Напротив, но сред нас (за съжаление) битува мнението, че само и единствено монасите са длъжни да пребъдват във въздържание понеже те дават обети.   Всеки чрез кръщението си е дал обет да разпне плътта си със страстите и похотите й (срв. Гал. 5:24)  и да носи Христос в сърцето си, като се облече в Него (срв. Гал. 3:27). А решението, дали ще се откажем от страстите си чрез въздържание и дали ще се прилепим към Бога, Бог е оставил на свободната ни воля. Той само ни зове да сторим това с думите на обичащия сина си баща в книга Притчи Соломонови: „Синко, дай си мен сърцето” (23:26а).

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s