Изливането на Божия Дух върху всяка плът (Йоил 2:27-3:4)

Размисли върху Йоил 2:27-3:4[1]/.[2]

В Свещеното Писание на Стария Завет Божият дух дарява различни дарби и умения, за да могат избрани от Бога хора да извършат своето служение. Така  духът Божий изпълва Веселиил, син на Урий, от Юдино коляно „с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство, да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия” /Изх. 35:31-33/.

Освен тези таланти, които Божият дух дава, в Свещеното Писание на духа на Бога се приписват божествени свойства /според св. отци под дух на Бога в Св. Писание на Стария Завет се намеква за третото Лице на Св. Троица – Бог Дух Свети/. Така Духът на Господа вдъхновява съдиите /sopetjm – библ. евр./ и те с негова помощ извършват геройски дела и освобождават своите колена /родове/ от врагове /Съд. 11:29-40, Съд. 14:6, 19/ и съдят народа. Духът на Господ обдарява царете и им помага в тяхното служение, затова и царят е помазаник /mashjah/, т. е. той е дарен от Божия дух с различни дарове /ta harisma – библ. гр./. Помазвани с елей /Изх. 28:41, 30:30, 40:13/ и дарувани с даровете на Божия дух са и свещениците, които произхождат само и единствено от Левиевия род /коляно – Числ. 1:49-53, 3:6-10/.

Бог изпраща духа Си и на пророците като не само им известява Божията воля, но ги прави способни да я разберат /2 Царств. 23:2/ като ги просвещава и чрез тях известява Своето откровение на хората /вж. 1 Петр. 1:21/.

В следващите стихове св. прор. Йоил говори за едно чудно обдаряване от Божия Дух, което се отличава от останалите.

27. И ще познаете, че Аз съм посред Израил и Аз съм Господ, вашият Бог и няма друг и няма да се посрамите народе Мой до веки.

3:1. И след това ще се случи така че[3] ще излея Моя Дух върху всяка плът и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старите ви ще сънуват сънища, а младежите ви ще виждат видения.

2. И също на рабите ви и върху слугините ви  в ония дни ще излея Духа Си.

3. Аз ще дам чудеса на небесата и на земята, кръв и огън и стълбове от дим и ще има пушек.

4. Слънцето ще се обърне на тъма, а месечината на кръв преди идването на великия и ден на Господа.

Познаването на Господа се състои не само в теоретично знание за Бога, а в истинско опитно познаване. Глаголът „познавам” /jada‘/ описва както актът на интелектуалното възприемане и разбиране, така и общението на човека с този, който познава. Според Свещеното Писание това дейно и неизказано познаване на Господа става чрез изпълняване на Неговите заповеди /срв. Пс. 118:55-56, 118:104, 1 Кор. 7:19, 2 Иоан 1:6/.

Господ е навсякъде /Пс. 138:7-10/ и всичко изпълня, но Той поради Своята милост и заради Своето договорно обещание да пази и бди над Израил и се е поселил в неговата среда /Зах. 2:10/. Св. прор. Амос напомня на своите слушатели и читатели за особения начин по който Бог поради милостта Си обитава сред Израил – старозаветната скиния.се е намирала по средата на дванайсетте израилеви родове /колена/, които по време на странстванията из пустинята са се разполагали около нея /Числ. 2 гл./. А в скинията е мястото на особеното Божие присъствие сред народа.

В бъдещите дни, които пророкът визира Бог отново ще пребивава сред Израил за да общува с народа постоянно. Условие за това от страна на Израил е изповядането на  вярата, че Господ е Бог, което Самия Господ напомня чрез пророка това като по смисъл повтаря думите на първата Божия заповед от декалога /Изх. 20:2-3/. Именно изповядването на Господ /JHWH/ и запазването на монотеизма е начина по който Израил може да не се посрами навеки.

В бъдните дни /3:1/ ще се случи нещо необикновено – Бог ще излее Своя Дух върху всяка плът /kol basar – библ. евр./. Под изразът „всяка плът” може да се разбира както цялото Божие творение, което има в себе си дихание за живот, така и целия човешки род. От контекста можем да заключим, че се има пред вид всички хора. В Стария Завет Св. Дух обдарява, както споменахме по-горе, царете, пророците и свещениците както и някои хора с оглед изпълнението на тяхното служение. Във възвестяваното бъдеще Бог ще изпълни всички хора с харизмите на Своя Дух – т. е. всички ще станат носители на Неговите дарове.

Това пророчество на пророк Йоил св. ап. Петър в проповедта си пред събралото се множество отнася към случилото се на ден Петдесетница в йерусалимската горница когато Дух Свети обдарява намиращите се там с дар да благовестят на езиците, които тогава се говорят  /Деян. 2:1-11/. Използвайки недоумението на някои и иронията на други относно ставащото чудно събитие св. апостол заявява: „това е реченото чрез пророк Иоиля: “и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който..призове името Господне, ще се спаси” /Деян. 2:16-21/. По-нататък в словото си св. ап. изяснява, че Иисус, Който е разпват е Господ и е обещаният Помазаник /Христос/.

В бъдещите дни за които пророкува Йоил не само избрани мъже и жени ще стават пророци, както това е в историята на Израил, а Бог ще открие волята Си на всички хора и те ще бъдат изпълнени със Светия Дух. Въпреки, че за разлика от робската институция в Месопотамия, а особено в Рим, в Израил на роба се е гледало като на човек, а не като на говорещ инструмент. Робът и робинята могат да ядат от пасхалното агне /Изх. 12:44/, ако някой ги удари и те умрат, то той трябва да бъде наказан /Изх. 21:20/. Робите трябва да бъдат пуснати в седмата година /Втор. 15:12/. И все пак робите не са били пълноценни членове на семействата, всеки е могъл да ги притеснява /срв. Лев. 19:20/. Тежкото социално положение на робите /според пророчеството на Йоил/ ще се промени едва със изливането на Божия Дух. На ден Петдесетница, когато Светия Дух слиза над събралите се в горницата апостоли и Христови последователи и към тях се присъединяват около 3000 души се основава Христовата църква. Макар и в нея през първите векове да продължава да съществува робската институция, но този които е роб всъщност е свободен в  Христос /1Кор. 7:21/. Свети ап. Павел в Посланието си до Филимон го моли да той да освободи своя роб Онисим /1:16/, което Филимон вероятно от почит към своя учител прави.  В Църквата, поради изкупителното Христово дело „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.” /Гал. 3:28/. Така в Христос се снемат етническите, социалните и междуполовите разлики – всички са изкупени и всички са запечатани със Светия Дух /Еф. 1:13/ с което на всички се дава възможността да разпнат с Христос страстите и похотите си, да победят греховете си и да възкръснат с Христа за свят живот още на земята. А очистването от страстите, обновяването и светостта става от Бог Отец чрез Бог Син и в Светия Дух, Който ни преобразява от слава в слава /2 Кор. 3:18/.

Стих 3 ни напомня както множеството старозаветни теофании /от гр. теофания означава богоявяване/, когато Бог слиза с дим и пушек /Изх. 20:18 и паралели/, така и за последния ден, денят на Страшния съд преди който ще настъпят ред природни катаклизми – небесните светила ще се разклатят, слънцето, луната и звездите ще се помрачат /Ис. 13:10, Иоил 3:15/ и ще паднат от небето /Ис. 34:4/. а земята ще се потресе /Иоил 2:10/ и цялото творение ще потрепери /Иез.38:19-22/. Тогава ще се яви Бог заедно с всички светии /вж. Зах. 14:5/ като Съдия на цяла земя /sopet col haarez – вж. Пс. 93:2/.

Изливането на Божият Дух ще продължи през цялото време от този ден, за който пророкува прор. Йоил, който е ден Петдесетница (Деян 2 гл.), до окончателния /есхатологичен/ край на човешката история. Това изливане на Светия Дух не означава че преди това Божият Дух не е вършел нищо – напротив от Свещеното Писание на Стария Завет става ясно, че на Божия Дух се приписват Божествени свойства и качества, а в Новия Завет намекваната в Стария Завет истина за божественото достойнство на Светия Дух се откри в пълнота. Както във времената на Стария Завет Бог Дух Свети даруваше дарове на избрани хора така и в Новия Завет Той дарува със Своите дарове всички които изпълняват Божията воля /срв. 1 Кор. 12 гл./.


[1] Разглежданото място в Библията, Синодално издание, съответства на Йоил 2:27-32.

[2] Текстът е преведен от библейски еврейски език от Масоретския текст на Biblia hebraica, Kittel, R. /Hrg./ 1997, Stuttgart.

[3] Думите, които са с наклонен шрифт не се съдържат непосредствено в текста, а са добавени при превода за яснота.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s