Библията и Коранът – основание за взаимно уважение между християни и мюсюлмани

След присъединяването на нашата страна към Европейския съюз единствената област в която ние има какво да дадем на обединена Европа и да допринесем за нейното духовно развитие е българският модел на взаимно уважение, добросъседство и взаимопомощ  между християни и мюсюлмани,[1] който се е утвърдил и се е доказал дори и в годините на тоталитарния режим, когато християни и мюсюлмани бяха принудени да крият своите религиозни убеждения, като последните бяха насилвани да се откажат дори от собствената си идентичност.

Основанието за продължаването, традирането и същевременно намирането на нови възможности за взаимно разбирателство и добросъседство между християни и мюсюлмани не се корени в изкуствено търсене на основания (т. е. едва ли не няма такива основания), а в съществуващите от векове писанията на двете религии – Библията и Коранът[2]. И двете книги съдържат себе си посланието, че са боговдъхновени. Разбира се боговдъхновеността в Библията и в Корана са разбирани по различен начин.

Боговдъхновеността на Библията в Християнството се разбира като вдъхновение от Светия Дух (2 Сам. 23:2)[3] – „защото от човешка воля никога не е известявано пророчество, но от Светия Дух движени говориха от Бога човеците” (2 Пет. 1:21),[4] Който известява на библейските писатели Божията воля и откровение за събитията в историята на Израил и най-вече идването на Месия. В православната традиция боговдъхновеността на Библията се изяснява с двете естества на Иисус Христос – божеско и човешко,[5] които без да се сливат взаимно се проникват.[6]

Според исляма Коранът е предвечно и несътворено слово на Аллах, низпослано чрез пророка Мухаммад,[7] което слово бидейки божествено, същевременно е и неподражаемо.[8] В Корана към невярващите в неговата боговдъхновеност се отправя предизвикателство: „А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура подобна на неговите и призовете вашите свидетели – освен Аллах – ако говорите истината!” [9] (Сура Кравата 2:23).[10] Светостта на Корана, низпослан на арабски, се отнася не само до текста на Корана, но и до самия кодекс, чието четене изисква чистота.[11] За отбелязване е, че Коранът признава предхождащите го писания, макар да се отбелязва, че запазеното в Евангелията е непълно или отклонено от началния текст. Така в сура Родът на Имран (3:3) се казва: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Вездесъщия! Той ти визпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието” (Родът на Имран 3:3). (Въпреки, че се казва, че под Евангелие не се имат предвид познатите ни Евангелия от Новия Завет, а цялостното послание на Иисус (Иса). В Сура Кравата (2:53) намираме призива: „Кажете: Вярваме в Аллах и в ниспосланото на нас и в ниспосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и на родовете (му), и в даденото на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме се посветили.” Тези текстове на Корана (а и други) показват уважението и признаването на традициите на юдейството и Християнството.

Според християнското разбиране (особен акцент на това се поставя в Православието) несътвореното Божие Слово е Иисус Христос,[12] а Неговото въплъщение, земен живот възкресение и възнесение се разбират като изпълнение на Божието слово, дадено чрез пророците на Стария Завет. С въплъщението Си Иисус Христос изпълни Стария Завет и постанови Новия като по този начин Той се явява цел и смисъл на цялото Писание (на Стария и Новия Завет – срв. Лук. 24:44).[13]

Коранът, повествувайки за Иисус Христос като пророк,[14] заченат девствено от Мария (Мариам 19:17-21), се отнася с уважение към Него: „(И дойдох) в потвърждение на Тората (низполана) преди мен и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Родът на Имран 3:50). Посланието на Христос, видяно в Корана, е изразено с думите: „(И добави Иса:) Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път! (Мариам 19:36).”

В Новия Завет е отразено отношението на Иисус Христос към всички хора, а не само към юдейския народ. От една страна в проповедите Си Той говори, че е единствената Истина и Път (Йн. 14:6),[15] но от друга – Той никога не насилва хората да повярват в Него – „Ако някой иска да тръгне след Мен, да се отрече от себе си, да вдигне кръста си и да Ме следва” (Мат. 16:24). Иисус Христос учи Своите последователи на  любов към ближните, т. е. към хората. В притчата за добрия самарянин (Лук. 10:30-37) Христос представя като ближен не евреина, а самарянина, който за разлика от минаващите свещеник (Лук. 10:31) и левит (Лук. 10:32) се погрижил за нападнатия от разбойници като сторил всичко необходимо за него. Тази притча ако не скандална е била трудно поносима за съвременниците на Иисус Христос понеже в представите на юдейството по времето на Христос, а и доста време преди това още след Вавилонския плен (538 г. сл. Хр.) понятието „самарянин” е било равнозначно в съзнанието на юдеите на „езичник”.[16] Така според Христос един самарянин (т. е. езичник) се смилява[17] над пострадалия в беда евреин и изпълнява Божия закон за разлика от свещениците и левитите от които най-вече се очаква изпълнение на духа на Моисеевия Закон (Тора)[18].  Именно това поведение на самарянина е изяснено като любов към ближния и като пример за поведение в живота на всеки Христов последовател (Лук. 10:37). За отбелязване е и новото съдържание което Христос влага в понятието „ближен” . В Стария Завет първоначално под ближен (rea)[19] са се разбирали членовете на големите патриархални семейства. След сключването на Завета между Бог и Израил под „ближен” се разбират тези, които са членове на старозаветната общност като на последното разбиране на „ближен” особено силен акцент поставят старозаветните пророци.[20] Иисус Христос (както видяхме от притчата за Добрия самарянин) под „ближен” (plesion[21]) вече разбира не само сънародника, а всеки човек на света, независимо от неговата национална и верова принадлежност. Така християните са призвани да проявяват дейна любов към всички хора. Иисус Христос не само потвърждава старозаветната заповед „Обичай ближния си като себе си!”[22] (Лев. 19:18), не само разширява смисъла на понятието „бижен”, но призовава за дейна любов към враговете: „…Обичайте враговете си и се молете за тези, които ви преследват за да станете синове на вашия Отец в небесата” (Мат. 5:44-45а).[23] Според Новия Завет Христос прояви Своята любов към цялото човечество в Своита доброволни страдания, разпятие, смърт и възкресение (Гал. 2:20, срв. Йн. 3:16).

Ислямът, изповядайки че Коранът е богооткровеното слово на Аллах, а Мухаммед – последитият пророк, който възвестява окончателното Божие откровение,[24] от своя страна също не принуждава насила никого да приеме вярата в Аллах. В сура Кравата се казва: “Няма принуждение в религията” (2:256). А в сура Трапезата четем: „И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но (така стори) за да ви изпита в онова, което ви е дарил”(6:48).

Взаимното уважение между християни и мюсюлмани е възможно и реално и в бъдеще въз основа на казаното в Писанията на двете монотеистични религии. Екстремизмът и фанатизмът, които са се зараждали и биха могли да се зародят на верова основа, представляват подмяна на духа на посланията на свещените за двете общности Писания – Библията за християните и Коранът за мюсюлманите.


[1] Вж. Илчевски, Ст. Модели на толерантно съжителство и междурелигиозен диалог в Централните Родопи между християни и мюсюлмани – предизвикателства и перспективи в Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз, Сборник доклади от международна конференция. С., 2007, с. 256 и сл.

[2] Думата „Коран” е инфинитив и означава „четене наизуст”, „провъзгласяване”, „четене”. Вж. Доре, Ж. (ред.) Християнство, иудаизм и ислам. М., 2004, с. 81.

[3] В гръцкия превод на Стария Завет (Septuaginta), а от тук и в Библията (Синодално издание) 1996 г., Първа книга на Самуил саответства на Първа книга Царства. Повече за Septuaginta вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. Общо въведение. Ч. 2, С., 1932, с.  228 и сл.

[4] Текстовете на Новия Завет са преведени по текстовокритичното издание на Nestle, E. (Hrg.) Das Neue Testament griechisch und deutsch. Stuttgart, 1986.

[5] Вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. Общо въведение. Ч. 1, С., 1932, с. 14.

[6] Вж. св. Йоан Дамаскин, Точно изложение православной веры. М., 1992, с. 195 и сл.

[7] Освен в Корана, данни за живота на Мохамед се съдържат в т. нар. хадиси. Повече за хадисите Вж. в Хамидулах, М. Въведение в исляма. С., 2001, с. 30-31.

[8] Вж. Кук, М. Коранът. С., 2004, с. 190-191.

[9] Теофанов, Цв. (прев.) Превод на свещения Коран. С., 1997.

[10] Подобен е текстът в сура Худ: „И донесете десет сури подобни на неговите – измислени – и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!” (Сура Худ 11:13).

[11] Кук, М. Коранът…, с. 99.

[12] Неприемливо е мнението на Улфред Кантуел-Смит, който твърди, че за вярващите мюсюлмани Коранът има значението на Христос за християните. Наистина мюсюлманите приемат, че Коранът е несътворено слово на Аллах, но според християните Христос не е само несътворено Слово на Бог Отец, а е истински Бог (срв. Йн. 1:1 – „В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог”) и е Второто Лице на Света Троица. Мнението на Улфред Кантуел-Смит е цитирано по Рутвен, М. Ислямът. С., 2003, с. 51.

[13] Вж. Флоровски, Г. Библия, Църква, Предание. С., 2003, с. 27.

[14] Коранът не приема християнската вероизповед, че Иисус Христос е Син Божий и Бог – „Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само казва: „Бъди!” И то става.” (Сура Мариам 10:36). „Не подобава на Всемилостивия да има син” (Мариам 10:92) и др.

[15] Иисус Христос представя Себе Си не само като единствен Път към Бог Отец, но и като въплътилата се Истина и Живот. Вж. Schnelle, U. Das Evangelium nach Johannes. Leipzig, 1998, S. 228.

[16] За самаряните и техния произход Вж. Шиваров, Н. Библейска археология. С., 1992, с. 521-524.

[17] Глаголът splanchnizomai, употребен в Лук. 10:33 за предаване на милостта на самарянина, е богато семантичен. Вж. Bovon, Das Evangelium nach Lukas, T. 2. Neukirchen-Vluyn, 1989,  S. 90. Този глагол се родее с библейския еврейски глагол raham и с отглаголното съществително rehem, което означава както „майчина утроба”, така и „милост”. Бог Сам се открива като милостив, дълготърпелив, велик по милост и правда (Изх. 34:6). Следователно самарянинът, смилявайки се над пострадалия еврейн, подражава на Божието благоутробие и човеколюбие.

[18] Думата Думата thora(h) произлиза от гл. jara(h) и означава наставление, увещание, поучение и в такъв смисъл заповед. Вж. Liedke, C. thora(h). – In: Jenni, E. (Hrg.) Teologisches Handwoerterbuch zum Alten Testament. B. II. Gütersloh, 1995, S. 1032.

[19] Преводът на библейските еврейски думи е по Gesenius, W. Hebraeisches und aramaeisches Handwoerterbuch. Leipzig, 1899.

[20] Вж. Kellermann, D. Rea. – In: Fabry, H. Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament. B. VII. Stuttgart, 1993, S. 549.

[21] Преводът на библейските гръцки думи е по Preuschen, E. Griechisch-deutsches Taschenwoerterbuch zum Neuen Testament. Berlin, 1963.

[22] Текстовете на Стария Завет са преведени по текстовокритичното издание на т. нар. Масоретски текст  Kittel, R. (Hrg.) Biblia hebraica. Stuttgart, 1990.

[23] Вж. Luz, U. Das Evangelium nach Matthaeus. T. 1. Neukirchen, 1992, S. 308.

[24] Срв. Доре, Ж. (ред.) Християнство, иудаизм и ислам. М., 2004, с. 82.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

4 Responses to Библията и Коранът – основание за взаимно уважение между християни и мюсюлмани

  1. Rayna says:

    Ани, много хубава статия, написана на разбираем за обикновените хора език и с послание в нея. Много благодаря за полезните и интересни неща в твоя блог.

    • amarinova says:

      Благодаря ти сърдечно, мила Рени! Бог да ти въздаде за всеотдайността и помощта ти! Ти си главната и основна виновница за този блог :)!

  2. ,,Взаимното уважение между християни и мюсюлмани е възможно и реално и в бъдеще въз основа на казаното в Писанията на двете монотеистични религии”. Да, така е. Макар Християнството на теория да е монотеистична религия то на практика е тринитаристична!
    ,,Трима в едно са” звучи, като реклама за кафе но се чува,като реплика и при католици и при протестанти и при православни! В Корана ни е казано да не говорим неща, които не са ни писани и спуснати от Него! Никъде в Библията няма словосъчетание ,,богородица”. То това е и абсурд! Жена да роди Онзи, който е преди всички векове, създателя на видимият и невидим свят, Господарят на Съдния ден! А някога християни и мюсюлмани са живеели мирно…

    • amarinova says:

      Минчо, уважавам правото на всеки да има мнение.Убедено смятам, че всеки вярващ човек трябва да уважава вярата на другите, затова окачествявания на вярата на другите като “абсурд” и пр. е нежелателно. Благодаря за съобразяването :)!

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s