Медната змия, издигната от Моисей, като предобраз на кръста на Христос

 „И както Мойсей издигна змията в пустинята,
тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
та всякой, който вярва в Него, да не погине,
но да има живот вечен” /Иоан 3:14-15/

Господ Иисус Христос, през времето на Своето земно служение, с благовестието Си, с делата Си явява Себе си като обещаният Месия, Който ще заличи ръкописанието на нашите грехове /срв. Кол. 2:14/. Така в разговора Си с учения фарисеин Никодим, Христос му разкрива както необходимостта от раждането свише /вж. Иоан 3:5-6/, раждането за духовен живот в Бога /което за християните започва с Кръщението/, така и целта на духовния живот – причасността на Светия Дух /вж. Иоан 3:7-8/. Но изкуплението на човечеството от греха и смъртта, а също и духовният живот на всеки християнин, е възможен само и единствено заради Христовата кръстна жертва. На въпроса на Никодим, как може човек да се роди свише, Спасителят отговаря, че единствено чрез слизането на Сина Човешки /т. е. Въплъщението и Рождението на Бог Слово/ и чрез издигането Му /т. е. разпъването на Христос/ човек може да се роди свише и да придобие Св. Дух. В своето изяснение Иисус Христос посочва като предобраз на Своят кръст медната змия издигната от Моисей.

Спасителят визира събитието, описано в книга Числа 21 глава /4-8 ст./. По време на странстването на Израил в пустинята /в Свещеното Писание под „пустиня“ се има пред вид необитавана местност/ при планината Ор народът започва да роптае срещу Божието водителство /ст. 5/ и проявява недоверие в Бога. За съжаление точното място на пл. Ор не може да бъде локализирано. Вероятно Ор е планина, в смисъл на хълмиста местност, която се намира между Кадес Варни и гр. Арад.

При пл. Ор Бог изпраща отровни змии /ханнехашим хассерафим  – букв. огнени змии/, с цел опомняне от греха на ропота и неверието, и търсене на помощ само и единствено от истинския Господ /Яхве/. Когато израилският народ осъзнава греха си, Бог открива на Моисей начин за избавление от тежката пораза – направата на змия от мед и поглеждането към нея с вяра в Бога /Числ. 21:8-9/.

Със змията са свързани редица представи в древния Ориент и в Израил. За отбелязване е, че змията се възприема диаметрално противоположно. Тя олицетворява хитростта, тайнствеността /понеже се крие в труднодостъпни места/ и коварството. Фактът, че някои от змиите притежават смъртоносна отровна /в Палестина има около 20 вида отровни змии/ дава основание змията да бъде счетена за носител и олицетворение на злото. Именно змия изкушава Ева в рая /срв. Бит 3 гл./ и става повод Адам и Ева да нарушат божията заповед /Бит. 2:17/ и ядат от дървото за познаване на доброто и злото. В Египет съществува представата за змията Апофис, която олицетворява хаоса и първичните води при сътворението. Апофис се противи на порядъка и слънчевият бог Ре трябва да го обуздае за да може творението да продължи да съществува. При персите богът на злото – Ариман се свързва също с представата за змията.

Змията се счита за носител на мъдрост, сила и е чествана като символ на плодородието /поради смяната на кожата й/. Във Вавилон и Египет е почитана като господар на живота. В Египет фараонът носи на главата си изображение на кобра /урея/, която го закриля и предпазва от враговете на монархията.

В Израил змията не е обожествявана и не е възприемана нито като зло божество, нито като пазител и добър бог. Змията е творение на Бога. Поради някои свои качества като хитрост, коварство, потайност, тя е символ на злото /затова и св. отци свързват змията изкусила прародителите със Сатаната/. Но от друга страна, тя се свързва с мъдростта, живота и възраждането /идеи заимствани от древния Ориент без да се мисли в Израил за змията като за божествено същество/. Именно поради представата на древните, за змията като символ на живота тя е избрана по Божие указание за средство чрез което каещите се за прищевките си евреи ще получат, с поглеждане към нея, спасяване от Бога. Безспорно не самото поглеждане към змията донася изцерение /което ясно е подчертано в този библейски текст/. Тук няма никакъв магизъм и изцерението не е от самата медна змия. Поглеждането на съгрешилите евреи към издигнатата медна змия трябва да става с вяра в единия и истински Бог /Яхве/ и с искрено покаяние. Едва тогава Бог дарява телесно изцерение след като е започнало духовното такова.

Спасителят Сам указва на медната змия като на предобраз на Своя кръст и разпятие. Както чрез медната змия Бог дари прошка, оздравяване и избавяне от смърт на съгрешилите евреи, така и чрез доброволното Си разпване на кръстното дърво Господ Иисус Христос дари изцерение от повредата на греха, прошка на греховете и избавление от духовна смърт /която е следствие на греха/. Разбира се както в пустинята, така и сега, всеки заразен от отровата на греха /а няма човек без грях/ трябва лично да погледне към Спасителя, да възприеме лично както на теория така и на практика Неговото учение и пак лично да разпне с Христос плътта си със страстите и похотите и за да принадлежи на Христос /вж. Гал. 5:24/. Тогава настъпва раждането свише, настъпва онова осиновление от Бога, за което Спасителят говори на Никодим. Делото на това раждане и осиновяване от Бога, на придобиването и носенето на Бога в сърцето става възможно чрез кръста и заради Христовата доброволна, непорочна и чиста жертва /срв. Евр. 7:26/.

This entry was posted in Публикации - Анна Маринова. Bookmark the permalink.

Пишете ми

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s